Първоначалното име на града е '''Горица''', дадено му най-вероятно от неговите основатели, които се предполага че са били славяни от българската група. Името на града идва от старобългарската дума ''горица'', коятотоест означава "''малка планина"''. Горица е част от средновековната област [[Девол (област)|Девол]], която е под прякото управление на българските епископи от [[Охрид]] и [[Охридска архиепископия (патриаршия)|Охридската архиепископия]]. Споменава се в документ от [[13 век]], когато на севастократор Гропа е подарено село ''Zuadigoriza'' (Света Горица) в подножието на Девол. По-късно по времето на османското наществие на [[Балкани]]те градът започва да се нарича ''Görice'' - ''Гьоридже'', {{lang-el|Κορυτσά}}, [[аромънски език{{lang-rup|аромънски]]: ''Curceaua''}} и {{lang-it|Corizza}}.
