Уикипедия

Рейнска конфедерация: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Лорд Бъмбъри премести страница „Рейнски съюз“ като „Рейнска конфедерация“: Според книгата „История на Мюнхен“, изд. Рива, ISBN 978954320...
м изравняване на ползване на съюз и конфедерация, според „История на Мюнхен, ISBN 9789543204236, стр. 99, държавите са 12
Ред 4:
[[Картинка:Map-Rheinbund-1812.png|200п|мини|Площта, заета от държавите в Рейнския съюз.]]
 
'''РейнскиятРейнската конфедерация''', още известна като '''Рейнски съюз''' или '''СъюзътСъюз на Рейн''' ({{lang-de|Rheinbund}}; официално {{lang-fr|États confédérés du Rhin}}, на практика ''Confédération du Rhin'') е съюз, продължил от [[1806]] до [[1813]] г., сформиран от 1612 германски териториални [[държава|държави]] от [[Наполеон I]] след победата му над последния [[император]] на [[Свещената Римска империя]] [[Франц II]] и [[Русия|руския]] [[Александър I]] при [[Аустерлиц]]. [[Пресбургски мирен договор|Пресбургският мирен договор]] води до създаването на РейнскияРейнската съюзконфедерация.
 
Членовете на съюза са германски [[княз]]е (''Fürsten'') от [[Свещената Римска империя]]. Впоследствие към тях се присъединяват и 19 други като заедно те всички управляват общо 15 милиона подчинени, което от своя страна дава значително стратегическо преимущество на [[Първа Френска империя|Френската империя]] върху нейния [[изток|източен]] фронт.
 
== Сформиране и история ==
 
На [[12 юли]] [[1806]] г., при подписването на ''Договора на Рейнския съюз'' (немски:''Rheinbundakte'') 1612 териториални държави, намиращи се на територията на сегашна [[Германия]], формално напускат Свещената Римска империя и заедно се обединяват в съюзконфедерация. Наполеон I е неговият „протектор“. На [[6 август]], вземайки предвид ултиматума, поставен от Наполеон, Франц II абдикира от своя пост на [[император]] и обявява разпускането на Свещената Римска империя. В следващите години 23 други германски териториални държави се включват в съюза. Останалата част от империята е под власт на династията [[Хабсбург]] на Франц II под името [[Австрия]]. Единствено Австрия, [[Прусия]], [[Дания|датският]] [[Холщайн]] и [[Швеция|шведската]] [[Померания]] остават извън Рейнския съюз като не се брои [[запад]]ният бряг на [[Рейн]] и [[княжество Ерфурт]], които биват погълнати от Френската империя.
 
Според договора съюзът трябва да бъде владян чрез общите [[Конституция|конституционни]] закони, но индивидуалните териториални държави и особено по-големите такива искат неограничен [[суверенитет]].
Ред 16:
Вместо да управлява монархически глава, както е било в Свещената Римска империя, най-високия пост в съюза се държи от [[Карл Теодор фон Далберг]], бивш главен [[канцлер]], носещ сега титлата [[принц]]-[[архиепископ]] на съюза. Като такъв той представлява и Президент на съюза на [[крал]]ете и контролира [[парламент]]а на съюза. Този парламент е подобен на съвременния, но въпреки това никога не се събира.
 
РейнскиятРейнската съюзконфедерация е над всички военни съюзи: членовете му трябва да доставят на Франция голям брой войска. В замяна на своето сътрудничество някои глави на териториални държави получават по-високи статуси: [[Баден]], [[Хесе]], [[Клефес]] и [[Берг]] стават [[велико херцогство|велики херцогства]], а [[Вюртемберг]] и [[Бавария]] се превръщат в [[кралство|кралства]]. Териториалните държави също биха могли да нарастват чрез [[медиатизация]] на по-малки или бивши имперски държави.
 
След загубата на Прусия срещу Франция през [[1806]] г. множество средни и малки териториални държави се присъединяват към Рейнския съюз. През [[1808]] г. той достига най-голямото си териториално разпространение като включва четири кралства, пет велики херцогства, тринадесет херцогства, седемнадесет княжества и свободните [[град]]ове на [[Ханза]] [[Хамбург]], [[Любек]] и [[Бремен]].
Ред 24:
Рейнският съюз пада през [[1813]] г. след погромният завършек на кампанията на Наполеон срещу [[Руската империя]]. Много от членовете на съюза променят своите виждания и позиции след [[Битка при Лайпциг|Битката на нациите]], когато става ясно, че Наполеон ще загуби [[Война на Шестата коалиция|Войната на Шестата коалиция]].
 
== След РейнскияРейнската съюзконфедерация ==
 
След разпадането на РейнскиятРейнската съюзконфедерация единственият опит за политически съюз в Германия до създаването на [[Германски съюз|Германският съюз]] на [[21 октомври]] [[1813]], представлява Централният административен съвет (немски:''Zentralverwaltungsrat''). Негов президент е [[Хайнрих Фридрих Карл]], райхсфрайхер фом унд цум Щайн (на немски: ''Reichsfreiherr vom und zum Stein'') (1757-1831). На [[20 юни]] [[1815]] г. този съюз се разпуска.
 
На [[30 май]] [[1814]] г. [[Парижки договор (1814)|Парижкият договор]] обявява германските държави за независими.
 
През [[1815]] г. [[Виенски конгрес|Виенският конгрес]] преначертава европейската [[политика|политическа]] [[карта]]. Всъщност промените на вътрешните германски граници за сравнително малки, а резултатът е, че новообразуваният Германски съюз в голяма степен се състои от членовете на Рейнския съюз.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Рейнска_конфедерация“.