Биоко: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Биоко''' е остров в [[Гвинейски залив|Гвинейския залив]] и принадлежи на [[Екваториална Гвинея]]. Старото, колониално име на острова е Фернандо По, а по време на диктатурата на на [[Франсиско Масиас Нгуема|Масиас Нгуема Бийого]] е преименуван на Бийого, след падане на диктатурата през [[1979]] г. приема сегашното си име- Биоко. Сред племето [[Буби (племе)|Буби]] той е известен като '''Отчо'''.
[[Файл:Bioko BMNG.png|дясно|мини|Изглед на острова от сателит]]
 
Ред 12:
Счита се, че племето [[Буби (племе)|Буби]], населяващо острова в момента, е произлязло от племената [[Банту]], обитавали острова през първото хилядолетие преди новата ера. През [[1472]] г. португалския изследовател [[Фернандо По]] открива острова, търсейки пътя към [[Индия]]. Нарекъл го Формоза Флора – Красиво Цвете, но през [[1494]] г. островът приема името на откривателя си. За разлика от другите острови в района Биоко има коренно население – [[Буби (племе)|Буби]], говорещи на собствен език от езиковата група на [[Банту]].
 
През [[1642]] г. холандската компания Източна Индия основава своя база за търговия с роби без съгласието на португалците. Временно тя става главната им база в [[Гвинейски залив|Гвинейския залив]]. Португалците се завръщат отново през [[1648]] г. и заменят холандската фирма със своя, утвърдила се вече на съседния остров [[Кориско (остров)|Кориско]]. Паралелно с това започва и формирането на ново царство на племето [[Буби (племе)|Буби]], което в следствиевследствие на тежкото поробване са принудени да изоставят крайбрежните райони и да се заселят към по-безопасните планински райони на острова.
 
През [[1778]] г. попртугалцитепортугалците преотстъпват острова, както и остров [[Аннобон]] и останалото крайбрежие на [[Гвинейски залив|Гвинейския залив]], подписвайки [[договорът|договора]] от [[Ел Пардо]], като в замяна получават територии в [[Южна Америка]]. [[Испания]] изпраща експедиция до острова, водена от [[Конде де Аргелехос]], която остава на острова 4 месеца. През [[1778]] г. [[Испания]] назначава [[губернатор]] на острова, който остава до [[1780]] г.
 
Местният цар Моломбо ([[1700]] – [[1760]]) е наследен от Лорите ([[1760]] – [[1810]]), Лопоа ([[1810]] – [[1842]]). От [[1827]] г. до [[1843]] г. Британия установява свои бази на острова в Порт Кларънс и Сан Карлос, борейки се с търговията с роби. През март [[1843]] г. [[Хуан Хосе Лерена]] изгонва британците от острова. Мадабита (1842 – 1860) и Сепоко (1860 – 1875) били меснитеместните управници. През този период на острова се заселват стотици негри, завърнали се от [[Куба]], както и десетки испански учени и политици.
 
От [[1923]] г. до [[1930]] г. [[Организация на обединените нации|ООН]] разследва миграциите между [[Либерия]] и испанската колония Фернандо По. Въпреки, че [[Организация на обединените нации|ООН]] концентрира вниманието си върху [[Либерия]], все пак разкрива злоупотреба с условията на труд на острова. В края на 19ти19-ти век икономиката се ориентира от производство на палмово масло, към [[какао|какаовите]] плантации. Зависимостта от емигрантски труд и повишаване на [[конкуренция|конкуренцията]] от страна на европейците е резултат на икономическа криза в първите години на 20ти20-ти век. Последиците от нея са задържане на продукцията, както и неплащане на работниците. Все пак разследването на [[Организация на обединените нации|ООН]] е с цел да опазят либерийскиятлиберийския труд на африканскияАфриканския континент, а не опит за облекчаване на неговите злоупотреби.
 
Островът е бил използван като база за полети по време на гражданската война в [[Нигерия]].