Халифат: Разлика между версии

'''Халифатът''' ({{lang-ar|خلافة}}, ''хилāфа'') е [[ислям]]ска форма на държавно управление, отразяващо политическото единство и ръководство на мюсюлманския свят. Държавният глава ([[халиф]]) се възприема като наследник на политическата власт на [[Мохамед]], според [[сунити]]те теоретически, избран от народа или от негови представители, и според [[шиити]]те [[имам]], избран от тъй наречения „Ахал ал-бейт” (рода на Пророка). От времето на [[Мохамед]] до 1924 година успешни халифати са ръководени от династиите на [[Омеяди]]те, [[Абасиди]]те и накрая от [[Османци]]те.

Първата столица след смъртта на Мохамед е [[Медина]]. В мюсюлманската история понякога се срещат съперничещи си претенденти халифи в различни части на мюсюлманския свят, както и разделение между шиитските и сунитските части. Първите 4-ма халифи, известни като халифите „Рашидун” (праволинейни) са последователите на Мохамед: Абу Бакар, после Омар ибн ал-Хаттаб, после Осман ибн Аффан и накрая Али ибн Аби Талиб. Мюсюлманите сунити считат Абу Бакар за първия законен халиф; шиите считат Али за първия наистина законен халиф, макар да признават, че Али е наследил своите предшественици.

След първите 4 халифа халифатът се оспорва и управлява от династиите на Омеядите, Абасидите и Османците, а за относително кратки периоди – от други съперничещи си династии в Ал-Андалус, Северна Африка и Египет. Ататюрк официално закрива последния халифат – [[Османската империя]] и основава Република Турция през 1924 г. Кралете на [[Мароко]] продължават да се титулуват „предводител на правоверните” за мароканците, но не предявяват никакви претенции за халифат.