Източен въпрос: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 23 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q735165.
Ред 3:
==Фактори за поява==
[[Image:Siege of Varna 1828.jpg|thumb|350px|Обсадата на [[Варна]] от руските войски по време на [[Руско-турска война (1828-1829)|Руско-турската война от 1828-1829]]]]
През втората половина на XVIII век Османската империя изпаднала в трайна вътрешнополитическа криза на т.нар. [[кърджалийство]], която се отразила върху международното ѝ положение. Това съвпаднало със зараждащото се на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] национално-освободително движение на балканските народи. Тези събития активизирали политиката на страните, заинтересовани от отслабването на Османската империя и прогонването на [[турци]]те от [[Европа]]. Въпросът за османското наследство е от изключителна значимост за [[Русия]], която от началото на XVIII век неведнъж разширила териториите си за сметка на Османската държава. Поради това [[Руска империя|Руската империя]] станала най-активен и значим фактор, от който в най-голяма степен зависило развитието на Източния въпрос.
 
В резултат на успешните войни с Османската империя, през първата половина на [[XIX век]] Русия придобила все по-нарастващо влияние на Балканите и в Ориента. През този период западноевропейските държави не обръщали особено внимание на руската външна политика спрямо [[Високата порта]], тъй като били заети с революционните процеси обхванали Европа след [[Френската революция]]. Към средата на века обаче европейските страни предприели търговска експанзия в османските земи. Нарастващото руско влияние в Източното Средиземноморие застрашило икономическите интереси на [[Западна Европа]] и комуникациите на [[Великобритания]] с [[Индия]]. Влиянието на Русия на Балканите не се нравело и на [[Австрийска империя|Австрийската империя]] която имала апетити към някои балкански територии, сред които и [[Македония]]. Всичко това обяснява и причината поради която по-голямата част от европейските страни били негативно настроени спрямо балканските националноосвободителни движения. Поради това част от тях поели курс към покровителство на Османската империя и запазване на целостта ѝ.