Шодековци: Разлика между версии

През землището на селото тече река [[Еньовица]], която на 6 км. след него се влива в река [[Белица]]. Тясно асфалтирано шосе свързва селото с главен път Е55. По цялото си продължение шосето лъкатуши покрай река [[Еньовица]], преминава през село [[Габровци]] и излиза на разклона на главния път със село [[Нацовци]]. На около 1 км. южно от образуваното кръстовище се намира легендарният [[Килифаревски манастир]]. Главен път Е55 свързва [[Северна България]] с [[Южна България]], преминавайки през старопланинскиятстаропланинския [[Проход на Републиката]].

В резултат на своето развитие и разрастване, селото се мести първоначално в местността ″Дядо Колев харман″, а по-късно в метносттаместността ″Дядови Славчови″. На тези места и в наши дни могат да бъдат различени основите на някогашните постройки. Последното преместване на селото на сегашния, огрян от слънцето склон, датира от преди около 230 години и може да бъде свързано с последвалото разширяване на правата на Християнскотохристиянското население, под натиска на [[Велика сила|Великите сили]] в резултат на загубените от Османската Империяимперия [[Руско-турска война (1768-1774) | Руско-турска война от 1768-1774]] и последвалата [[Руско-турска война (1787-1792)| Руско-турска война от 1787-1792]] година.

Село Шодековци е едно от 72-те селца и махали в Килифарската долина, известни като ″Килифарските колиби″. Това е един от районите, в коитокойто се е подвизавал прочутияпрочутият [[Филип Тотю]] войвода.

Село Шодековци попада в д[[Диоцез|Диоцезаиоцеза]] на [[Великотърновска епархия|Великотърновската епархия]]. Изповядваната в селото религия е п[[Православие|Православноторавославното християнство]].

Посветената на небесния [[Архангел|архистратиг]] ″Свети Архангел Михаил″ църква е построена от неизвестен майстор през 1894 година, като средствата, необходими за построяването ий, са изцяло от дарения от населението на селото и близките [[махала|махали]]. Изграденият от дялан камък х[[Храм|рам]] и е с дължина 18 метра, широчина 10 метра и височина 8 метра. [[Камбанария|Камбанарията]] е отделно от него и се намира от лявата му страна. Към нея е пристроено малко едностайно жилище с предвериепреддверие и огнище в него. По време на църковни празници, огнището се е ползвало за подгряване на вода и за варене на курбани. Жилището e давано на наетия от селото учител.

През годините в църквата са служили следните Свещенослужители: Станчо Попов, Върбан Велков, Ангел Михайлов, Илия Проданов, Петър Томов, Павел Павлов и Тотю Тотев. Тези [[Свещеник|свещеници]] са служили и в църквата ″Свети Димитър″ на село [[Габровци]]. Село Шодековци е било винаги съставна е[[Енория|нория]] на село [[Габровци]].

* Първото училище в селото е било килийното, което се е намирало в същия двор, в който по-късно е изградена и [[Църква|църквата]]. След нейното построяване бива преместено и се помещава в предвериетопреддверието ий. През 1908 година отваря вратите си, построеното изцяло със средства на местните жители начално училище [[Кирил и Методий|″св″Св. Кирил и Методий″]]. Непосредствено след откриването му, намиращото се в църквата [[Килийно училище|килийно]] училище бива закрито.

* В двора на църквата се намира паметникапаметникът на загиналите от района, във водените [[Войни за национално обединение на България]], и за присъединяване на териториите с българско население, откъснати от страната наот [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]].

В покрайнините на селото река [[Еньовица]] прави живописен 3 -метров праг, през който водите ий падат в недълбок вир и обливат околните скали. Този природен феномен се нарича ″Скока″. Гладките скални плочи под него са чудесно място за отмора и разхлада през горещите летни дни. В реката се ловят [[Черна мряна|мряна]], [[Речен кефал|кефал]] и [[Речен рак|раци]]. В по-дълбоките вирове могат да бъдат забелязани и [[Видра|видри]].

Заобикалящите селото [[Гора|гори]] са предимно [[Широколистна гора|широколистни]] с преобладаващи представители на [[Бук|бук]], [[Дъб|дъб]], [[Габър|габър]] и [[Цер|цер]]. Иглолистните видове са по-рядко срещани и са в резултат на залесителна дейност, изършенаизвършена в района в края на 60-те и началото на 70-те години. Крайречните дървета са представени от [[Върба|върбата]] и [[Ракита|ракитата]].

По близките поляни се берат [[Бял равнец|бял равнец]], [[Жълт кантарион|жълт кантарион]] и [[Мащерка|мащерка]]. ЖивотинскияЖивотинският свят е представен в пълната си палитра, типична за [[Предбалкан|Предбалкана]], като в последните години се забелязва чувствително нарастване на [[Популация|популацията]] от [[Чакал|чакали]] и [[Дива свиня|диви прасета]].

Районът е с у[[Умереноконтинентален климат|мерено-континентален климат]] и се характеризира с горещо, оскъдно на валежи лято и студена зима.

В чест на [[Михаил|Свети Архангел Михаил]] и църквата, носеща името му, празникапразникът на селото е на [[Архангеловден]] – 8 ноември.

** Иван Цонев Иванов (1873-1912), загинал на 6-ти декември при град [[Одрин]], като редник от състава на [[Осемнадесети пехотен етърски полк]]

Чистият въздух, привликателнатапривлекателната природа, както и непосредствената близост до град [[Велико Търново]] са фактори, които още през 70-те години повлияват за създаването и на вилната зона в покрайнините на селото.