Търпо Поповски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Починали в София using HotCat |
Редакция без резюме |
||
Ред 33:
В 1872 година Търпо Поповски се се сгодява за Малина Д. Карлюкова и тъй като няма български свещеник в Костурско, е принуден да иска разрешение от владиката. Поповски се среща с него в село [[Лобаница]], при която Никифор му предлага пари, за да се откаже от учителстването. При отказа на парите, владиката на свой ред не се съгласява да издаде вула за венчаване. В Косинец се създава селски протокол, с който се задължават патриаршистките свещеници да го бракосъчетаят, като отговорността ще е на селяните. От тримата селски свещеници само един се съгласява и извършва церемонията на 29 октомври същата година.<ref>Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство Фама, София, 2006, стр. 27-28.</ref>
В 1878 - 1879 година Поповски е учител в село [[Дъмбени]], където придумва родения в [[Асеновград|Станимака]] костурски владика [[Иларион Костурски|Иларион]] да служи на църковнославянски, за което по донос на [[Анастасиос Пихеон]] е отзован от патриаршията. След Дъмбени Поповски заминава за Бурса, където помага в работата на баща си, докато той оздравее. След като баща му оздравява, Търпо заминава за [[Източна Румелия]], където работи като писар в [[пловдив]]ската полиция. По време на престоя си в Пловдив се запознава с [[Методий Кусев]], който става по-късно старозагорски митрополит.<ref>Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство Фама, София, 2006, стр. 38.</ref> В 1880 година Поповски е назначен от [[Българска екзархия|Екзархията]] за служител за специални поръчения в Костурско, като успоредно с това е учител в Дъмбени. На тази длъжност той остава три години, като рапортите му се публикуват във вестниците „[[Марица (1878 - 1885)|Марица]]“ и „[[Народний глас]]“. По време на учителстването му в Дъмбени новият костурски митрополит [[
Поповски организира подаването на махзар, подкрепен със 74 селски печата, с който се иска на основание на Берлинския договор да се позволи на Екзархията да назначи митрополит в Костур, тъй като в епархията българското население надминава две трети. Махзарът е подаден до битолския и корчанския каймаками, до Екзархията и до Топханенската комисия. Новият владика [[Кирилос Димитриадис|Кирилос]] успява с подкупи да разубеди кметовете на селата да се откажат, като заявят, че са излъгани от Поповски.
|