Гавриил III Скопски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 14:
== Биография ==
Роден е в [[Смирна]] или в Ксантия.<ref name="ЈЕР 105">{{cite book |title= Српски јерарси од деветог до двадесетог века |last= Сава |first= Епископ Шумадијски |authorlink= Сава Вукович|coauthors= |year= 1996|publisher= Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац |location= |isbn= |pages=105|url= http://www.scribd.com/doc/81440250/Srpski-jerarsi|accessdate=3 февруари 2014 г}}</ref> Гавриил е [[Метреска и Атирска епархия|метрески епископ]] от септември 1822 до юли 1832 година.<ref name="Kiminas 61">{{cite book |title= The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitans with Annotated Hierarch Catalogs |last=Kiminas |first=Demetrius |authorlink= |coauthors= |year=31 March 2009 |publisher= Wildside Press LLC |location= |isbn= 978-1434458766 |pages= 61 |url= http://books.google.ca/books?id=QLWqXrW2X-8C&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false |accessdate= 2014-08-21}}</ref> След отстраняването на владиката [[Генадиос Скопски]] в 1832 година българите в града искат за владика Иконом Димитри, българин от Скопие, овдовял свещеник и дълги години протосингел в митрополията, но Патриаршията дава скопската катедра на Гавриил
Първоначално и срешу него, както срещу предшественика му, се надига недоволство от българското население в епархията, като най-остър е конфиктът за манастирските имоти и най-вече за [[Кучевищки манастир|Кучевищкия манастир]], но митрополит Гавриил провежда гъвкава политика, като постепенно се забикаля с българи помощници. Така например взима за свой архидякон, а после и протосингел Софроний, родом от София, за иконом поп Димитър, взима при себе си и архимандрит Серафим и други. Протосингелът му Софроний е хиротонисан за Перистерски епископ в 1838 година и е назначен за викарий на Скопска митрополия. Гавриил също така знае български език, като самият той твърди, че майка му е българка<ref>Кирил, Патриарх Български, 100 години от учредяването на Българската екзархия, Синодиално издателство, 1971, стр. 255.</ref>, и служи в черквата на гръцки и църковнославянски. Според български източници говорил на населението:
| |||