Гавриил (на гръцки: Γαβριήλ) е гръцки духовник, скопски митрополит на Вселенска патриаршия.[1]

Гавриил
Γαβριήλ
гръцки духовник
Роден
Починал
около 1846 г.

Биография

редактиране

Роден е в Смирна или в Ксантия.[2] Гавриил е метрески епископ от септември 1822 до юли 1832 година.[3] След отстраняването на владиката Генадий Скопски в 1832 година българите в града искат за владика Иконом Димитри, българин от Скопие, овдовял свещеник и дълги години протосингел в митрополията, но Патриаршията дава скопската катедра на Гавриил Метрески.[4]

Първоначално и срещу него, както срещу предшественика му, се надига недоволство от българското население в епархията, като най-остър е конфиктът за манастирските имоти и най-вече за Кучевищкия манастир. Манастирът е ръководен от изборни епитропи, а владиката, подобно на предшественика си Генадий Скопски се опитва да го подчини на митрополията.[5]

Митрополит Гавриил провежда гъвкава политика, като постепенно се забикаля с българи помощници. Така например взима за свой архидякон, а после и протосингел Софроний, родом от София, за иконом поп Димитър, взима при себе си и архимандрит Серафим от Тетово и други. Протосингелът му Софроний е хиротонисан за перистерски епископ в 1838 година и е назначен за викарий на Скопска митрополия. Гавриил също така знае български език, като самият той твърди, че майка му е българка[6], и служи в черквата на гръцки и църковнославянски. Според български източници говорил на населението:

Дзанам и я сум бугарин, майка ми е бугарка, и нема да боравим на манастирот.[7]

Гавриил покровителства развитието на българската книжовност в 1836 година не се противопоставя на новооткритото българско общинско училище. След Гюлханския хатишериф, който облекчава положението на църквата, Гавриил съдейства за издигането в 1834 - 1835 година на нова катедрална църква „Света Богородица“, построена на място, което е подарено от хаджи Трайко Дойчинович и осветена от Гаврил Скопски на 1 май 1835 година. Също така малко по малко Гавриил спечелва благоразположението на скопския валия Амзи паша и на Хаджи Трайко.[8]

Митрополит Гаврил, архидякон Софроний и иконом поп Димитър в 1840 година настояват да бъде издадена българската книга на Кирил ПейчиновичУтешение грешним“.[9]

Митрополит Гавриил остава в Скопие до юни 1844 година, когато подава оставка. Умира около 1846 година.[1] Тържествено е погребан в новата катедрална църква „Света Богородица“.[8][4]

  1. а б Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης πρώην Σκοπίων κυρός Γαβριήλ. (;-1846;) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 25 юли 2022 г. (на гръцки)
  2. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 105. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  3. Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 61. Посетен на 21 август 2014.
  4. а б Михайлов, Иван. Как се бранеше народът // Посетен на 17 септември 2013 г.
  5. Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 99.
  6. Кирил, Патриарх Български, 100 години от учредяването на Българската екзархия, Синодиално издателство, 1971, стр. 255.
  7. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 9.
  8. а б Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 2. Борбите в Скопска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.
  9. Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 58.
Мелетий метрески и атирски епископ
(септември 1822 – юли 1832)
Теоклит
Генадий скопски митрополит
(юли 1832 – юни 1844)
Йоаким