Гавриил III Скопски
Гавриил (на гръцки: Γαβριήλ) е гръцки духовник, скопски митрополит на Цариградската патриаршия.
|
Гавриил Γαβριήλ |
|
|---|---|
| гръцки духовник | |
| Роден |
|
| Починал | |
БиографияРедактиране
Роден е в Смирна или в Ксантия.[1] Гавриил е метрески епископ от септември 1822 до юли 1832 година.[2] След отстраняването на владиката Генадий Скопски в 1832 година българите в града искат за владика Иконом Димитри, българин от Скопие, овдовял свещеник и дълги години протосингел в митрополията, но Патриаршията дава скопската катедра на Гавриил Метрески.[3]
Първоначално и срешу него, както срещу предшественика му, се надига недоволство от българското население в епархията, като най-остър е конфиктът за манастирските имоти и най-вече за Кучевищкия манастир. Манастирът е ръководен от изборни епитропи, а владиката, подобно на предшественика си Генадий Скопски се опитва да го подчини на митрополията.[4]
Митрополит Гавриил провежда гъвкава политика, като постепенно се забикаля с българи помощници. Така например взима за свой архидякон, а после и протосингел Софроний, родом от София, за иконом поп Димитър, взима при себе си и архимандрит Серафим от Тетово и други. Протосингелът му Софроний е хиротонисан за перистерски епископ в 1838 година и е назначен за викарий на Скопска митрополия. Гавриил също така знае български език, като самият той твърди, че майка му е българка[5], и служи в черквата на гръцки и църковнославянски. Според български източници говорил на населението:
| „ | Дзанам и я сум бугарин, майка ми е бугарка, и нема да боравим на манастирот.[6] | “ |
Гавриил покровителства развитието на българската книжовност в 1836 година не се противопоставя на новооткритото българско общинско училище. След Гюлханския хатишериф, който облекчава положението на църквата, Гавриил съдейства за издигането в 1834 - 1835 година на нова катедрална църква „Света Богородица“, построена на място, което е подарено от хаджи Трайко Дойчинович и осветена от Гаврил Скопски на 1 май 1835 година. Също така малко по малко Гавриил спечелва благоразположението на скопския валия Амзи паша и на Хаджи Трайко.[7]
Митрополит Гаврил, архидякон Софроний и иконом поп Димитър в 1840 година настояват да бъде издадена българската книга на Кирил Пейчинович „Утешение грешним“.[8]
Митрополит Гавриил остава в Скопие до 1843 година, когато умира. Тържествено е погребан в новата катедрална църква „Света Богородица“.[7][3]
БележкиРедактиране
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 105. Посетен на 3 февруари 2014 г.
- ↑ Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 61. Посетен на 21 август 2014.
- ↑ а б Михайлов, Иван. Как се бранеше народът. // Посетен на 17 септември 2013 г.
- ↑ Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 99.
- ↑ Кирил, Патриарх Български, 100 години от учредяването на Българската екзархия, Синодиално издателство, 1971, стр. 255.
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 9.
- ↑ а б Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 2. Борбите в Скопска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.
- ↑ Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 58.
| Мелетий | → | метрески и атирски епископ (септември 1822 – юли 1832) |
→ | Теоклит |
| Генадий | → | скопски митрополит (юли 1832 – 1843) |
→ | Йоаким |