Изходен код: Разлика между версии

'''Изходният код''' ({{lang-en|Source code}}) е сбор от иструкцииинструкции (заедно с коментарите) написан на разбираем за човека [[език за програмиране]] (може и на повече от един език за програмиране) обикновено като [[текст]]. Изходният код на [[компютърна програма|компютърната програма]] трябва да се [[Компилатор|компилира]], за да се получи програма на [[машинен език]], която може да се изпълнява от [[хардуер]]а. Друг вариант е да се ползва [[Команден интерпретатор|интерпретароринтерпретатор]], който да анализира и да изпълни кода на момента.

Повечето компютърни програми се разпространяват във вид на [[Изпълним файл|изпълними файлове]], но не и техния изходен код. Ако кодът е включен, то е полезно за потребителятпотребителя, програмиста или системния администратор, за да се разбере действието, или за да се промени или допълни успешно дадена програма.

Сорс кодът за определена част от софтуера може да се съдържа в един или в няколко файла. Въпреки че следващия метод не се използва често, сорс кода може да бъде записан в различни езици за програмиране. Например програма, написана в [[C (език_за_програмиране)|C]] може да има части, написани на [[Асемблер|асемблер]] за оптимизационни цели. Също така е възможно за някои компоненти на части от софтуера да са написани и комплираникомпилирани отделно, в условен програмен език и по-късно да бъдат интегрирани в софтуер, използвайки технология, наречена рефериране. Така се процедира при някои езици например Java: всеки клас се компилира отделно във файл и се свързва с интерпретатора по време на изпълнението.