Разлика между версии на „Кости“

 
== История ==
В околностите на селото има следи от металургична дейност. ЗасвидетелствуваниЗасвидетелствани са голям могилен [[некропол]] с 15 могили, разположени южно от селото, както и няколко самостоятелни [[траки]]йски [[могили]].
 
Най-ранното писано свидетелство е от 1498 година. Селото фигурира и в данъчен регистър на казакааза Анхиало (Поморие) през 17-ти век. Кости е едно от дванадесетте села в Агатополска нахия (Ахтопол).
През [[Руско-турска война (1828-1829)|Руско-турската война]] от 1828-29 година се споменава като “гръцко село”. След 1878 селото остава в Османската империя и е причислено към новоучредената Малкотърновска казакааза. Жителите му са [[гърци]]. Прочуто било със своите [[нестинарство|нестинари]].
 
По времето на [[Преображенско въстание|Преображенското въстание]] в 1903 година селото има 100 къщи. Гръцкото му население се изселва след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] и през 20-те години в Гърция - така например гърци от Кости са заселени в 1922 година в българското серско село [[Какараска]].<ref>[http://www.airphotos.gr/agiaeleni.htm Δημοτικό Σχολείο Αγίας Ελένης Σερρών]</ref> На мястото на изселилите се гърци в Кости идват [[българи]] от [[Източна Тракия]], предимно от село [[Пиргопуло|Пирогоплово]] (към стотина семейства), село [[Мъглавит]], град [[Малък Самоков]] и други. Добрите условия в долината на Велека дават възможност на преселниците от [[Лозенград]]ско бързо да се замогнат. Нейното легендарно плодородие е намирало израз в преданието за многобройните орехови дървета, растящи тук. В 1926 година селото е имало 304 къщи и 1&nbsp;328 жители, от които 856 бежанци от Източна Тракия. Сега има 545 жители.
В края на 40-те и началото на 50-те селото е крайна гара на теснолинейката (600 мм) [[Ахтопол]] - [[Бродилово]] - Кости, демонтирана през 50-те, поради мнението, че е била неефективна.
 
Анонимен потребител