Кости

Вижте пояснителната страница за други значения на Кости.

---

Костѝ е село в Югоизточна България, община Царево, област Бургас.

Кости
Църквата „Св. св. Кирил и Методий“
Кости 42.059331, 27.778704 Кости
Общи данни
Население	168 души (15 март 2024 г.) 2,19 души/km²
Землище	76,639 km²
Надм. височина	27 m
Пощ. код	8283
Тел. код	055069
МПС код	А
ЕКАТТЕ	38947
Администрация
Държава	България
Област	Бургас
Община    – кмет	Царево Марин Димов (ГЕРБ; 2023)
Кости в Общомедия

География

Село Кости се намира на около 55 km юг-югоизточно от центъра на областния град Бургас, около 13 km югозападно от общинския център Царево и около 23 km изток-североизточно от град Малко Търново. Разположено е в югоизточната част на странджанския планински рид Босна, в ограничаващата рида от юг долина на река Велека, край левия (северния) бряг на реката. Надморската височина в центъра на селото е около 27 m, а преобладаващият наклон на терена е на юг.

Почвите са главно жълтоземно-подзолисти и алувиални и алувиално-ливадни. Климатът е преходно-средиземноморски с мека зима.

Общински път от Кости на северозапад прави връзка при село Българи с второкласния републикански път II-99, който на югозапад води през село Граматиково към Малко Търново, а на североизток – през село Изгрев към връзка югозападно от квартал Крайморие на град Бургас с първокласния републикански път I-9 (Европейски път Е87).

Землището на село Кости граничи със землищата на: село Сливарово на югозапад; село Българи на запад и север; село Бродилово на север и изток. На юг землището на село Кости граничи с Република Турция.

Село Кости е в обхвата на Природен парк „Странджа“.

През Кости е минавал старият път от Малко Търново за Василикò и за Ахтопол.

Населението на село Кости, наброявало 1295 души при преброяването към 1934 г. и 1681 към 1956 г., намалява до 700 към 1985 г. и 187 (по текущата демографска статистика за населението) към 2021 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 249 лица, за 234 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 9 – към „ромска“ и за 6 – „не отговорили“.

История

В околностите на селото има следи от металургична дейност. Засвидетелствани са голям могилен некропол с 15 могили, разположени южно от селото, както и няколко самостоятелни тракийски могили.

Най-ранното писано свидетелство за селото е в турски регистър от 1488 г. Селото фигурира и в данъчен регистър на кааза Анхиало (Поморие) през 17 век. Кости е едно от дванадесетте села в Агатополска нахия.

През Руско-турската война от 1828 – 1829 г. се споменава като „гръцко село“. След 1878 г. селото остава в Османската империя и е причислено към новоучредената Малкотърновска кааза. Жителите му са гърци. Прочуто е било със своите нестинари.

По времето на Преображенското въстание в 1903 г. селото има 100 къщи. Гръцкото му население се изселва след Междусъюзническата война и през 1920-те години в Гърция – така например гърци от Кости са заселени в 1922 г. в българското сярско село Какараска. На мястото на изселилите се гърци в Кости идват българи от Източна Тракия, предимно от село Пирогоплово (към стотина семейства), село Мъглавит, град Малък Самоков и други. Добрите условия в долината на Велека дават възможност на преселниците от Лозенградско бързо да се замогнат. Нейното легендарно плодородие е намирало израз в преданието за многобройните орехови дървета, растящи тук. В 1926 г. селото е имало 304 къщи и 1328 жители, от които 856 бежанци от Източна Тракия.

В края на 1940-те и началото на 1950-те години селото е крайна гара на теснолинейката с 600 mm междурелсие Ахтопол – Бродилово – Кости, демонтирана през 1950-те поради неефективност.

През 2004 г. е закрито основното училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Кости.

Традиционна архитектура

Все още може да се видят някои от старите дървени къщи на предишните му жители. Този стил жилищна архитектура е познат само в трите гръцки села Кости, Бродилово и Каланджа (днес Синеморец). Сградите са твърде просторни по размери, двукатни – отдолу с обор, обковани с груби дъбови дъски, с широки одъри, но без прозорци, затова са тъмни и нехигиенични. Оскъдното осветление се е осигурявало от покрива с „подвижна керемида“.

Население

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост
Общо	249
Българи	234
Турци	-
Цигани	9
Други	-
Не се самоопределят	-
Неотговорили	6

Религии

Всички жители на селото са православни християни. Църквата „Свети Свети Кирил и Методий“ в село Кости съхранява уникални православни икони.

Обществени институции

Село Кости към 2022 г. е център на кметство Кости.

В село Кости към 2022 г. има:

• действащо читалище „Васил Левски – 1925“;
• православна църква „Свети свети Кирил и Методий“;
• пощенска станция.

Редовни събития

Всяка година през лятото в селото се провежда панаир. На него се играят задължителните и характерните за селото /както и за Бродилово/ нестинарски танци, запазени от дълбока древност.

Личности

• Златка Ставрева, странджанска народна певица
• Милчо Атанасов, футболист

Галерия

• 
  Читалище „Васил Левски“
• 
  Клон на Държавното лесничейство
• 
  Пощенският клон
• 
  Стара къща в Кости

Външни препратки

• Страница на discoverstrandja.com
• Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-068. Актуалност към 1980 г. Издание 1986 г.
• Странджа в територията на България. Географска карта
• Природен парк „Странджа“. Интернет базирана географска информационна система на Природен парк „Странджа“