Битка при Термопилите: Разлика между версии

| период = 11-13 август 480 прг.н пр.е Хр.

'''Битката при [[Термопили]]те''' е сражението, с което започва [[Гръко-персийски войни|Втората гръко-персийска война]]. <ref>'' Първата гръко-персийска война между войските на [[Дарий I]] водени от [[Мардоний]] и гръцките градове-държавиполиси започва с инвазията на персите по бреговете на [[Беломорска Тракия]] дванадесет12 години преди битката при Термопилите през 480 г. пр.н.е Хр. и завършва с тежко поражение за [[Персийска империя|Персия]] в [[Битка при Маратон|битката при Маратон]] на [[10 септември]] [[492 пр.н.е.|492 г. пр. Хр.]]''</ref> По съвременни изследвания и анализ на археологически първоизточници, битката на Термопилите се води от [[11 август|11]] до [[13 август]] [[480 пр.н.е.|480 г. пр. Хр.]] След тридневна офанзива нашественическата персийска армия надделява над силите на защитниците и проходът пада. Самоотверженото поведение и тактиката на защитниците на Термопилите често се използват като пример за доброто използване на терена и съоръженията (както и добрата лична военна подготовка) като фактори, помагащи на малобройна част да удържи натиска на многократно превъзхождащи я сили<ref name=usarmy>{{cite journal | last=Eikenberry | first=Lt. Gen. Karl W. | title=Take No Casualties | journal=Parameters: US Army War College Quarterly | volume=XXVI | issue=2 | pages=pages 109-118 | date=Summer 1996 | url=http://www.carlisle.army.mil/usawc/Parameters/96summer/eiken.htm | accessdate=2007-10-17}}</ref> и е станало символ на кураж срещу изключително надмощие на противника.

Битката при Термопилите е важно събитие в историята на древна Гърция, което обаче ''не е отразено обстойно от съвременници'', а разчитаме на разказите на [[Херодот]] (том втори, книга 7VІІ, глави 198-200: подготовката, а глави 201-242: същинското сражение, [[Диодор Сицилийски]]<ref>'''Diodorus Siculus'''. Diodorus of Sicily in Twelve Volumes with an English Translation by C. H. Oldfather. Vol. 7. Cambridge, Mass.: Harvard University Press; London: William Heinemann, Ltd. (1989); OCLC: 24758311; ISBN:0674994280

[http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0084;layout=;query=chapter%3D%2381;loc=11.6.1]</ref> (книга 11ХІ, глава 5-11), донякъде на [[Плутарх]] (в "Живота на Темистокъл" и в книгата му с есета "Моралия") <ref> Плутарх, Темистокъл 524-459 пр.н.е. ''Themistocles'' на английски текстът може да се намери в [[http://www.bostonleadershipbuilders.com/plutarch/themistocles.htm]]</ref>,<ref name="Plutarch">'''Plutarch.''' ''Leonidas, son of Anaxandridas.'' "Apophthegmata Laconica." Moralia. From Loeb Classical Library edition Vol. III. (1931)pp.348-349:225.c.(11)[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Moralia/Sayings_of_Spartans*/main.html]</ref> и [[Есхил]] (в пиесата му "Персите"). Единственият истински съвременник на конфликта е Есхил, който загубва брат си в [[битка при Саламин|битката при Саламин]], но неговите интереси към историята са от гледната точка на драматург и в драмата "Персите" засяга психологическите моменти на гръко-персийските войни през очите на "другия" (т.е. на врага). Поради патриотичния патос на Херодот, много по-късни историци гледат на числата в неговите Истории като нереални (в най-добрия случай), но имайки най-подробно описание на битката, той и Диодор Сицилийски се смятат за първични извори. От Плутарх <ref name="Plutarch"/> до нас е достигнала в книга с афоризми измежду другите крилати изрази на Леонид и фразата ''"Елате ги вземете"'' (оръжията ни...), но и Плутарх е доста отдалечен от събитията автор.

[[Милтиад Младши|Милтиад Млади]], героят от първата [[Гръко-персийски войни|ГръкоПървата гръко-персийска война]], умира в немилост в [[Атина]] след една несполучлива експедиция срещу сепаратисткия остров [[Парос]]. [[Темистокъл]] е най-влиятелният политически водач; той вижда опасността и предвижда мерките, за да се справи с нея. По негов съвет народът решава извънредните доходи от [[сребро|сребърните]] [[мина|мини]] в [[Лаврион]]<ref>[http://en.wikipedia.org/wiki/Laurium]</ref> да се предназначат за създаването на флота от 200 [[триера|триери]]. [[Спарта]], опираща се на древната си слава и на поддръжката на своите съюзници, застава начело на гръцките градове, решили да се борят дружно за свободата си. Сложен е край на междуособните войни. Преди войната те се съветват с [[Делфи|оракула в Делфи]] и той им предсказва, че Спарта ще изгори или в замяна, земята и&#768; трябва да плаче за загубата на един от царете си.

Непосредствено след акостирането на персийската флота и придвижването на персийските войски към Термопилите преди битката, Ксеркс изпраща пратеници до различните гръцки [[полис|градове-държави]]и, предлагайки на гърците възможността да се подчинят <ref>Херодот [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126;layout=;query=chapter%3D%23950;loc=6.48.1 VI, 48]</ref>, което би спомогнало за избягване на военния конфликт и би им гарантирало благосклонността на владетеля. Много от северните области приемат предложението на Ксеркс и връщат „вода и земя“ в знак на покорство. Приемат го племената тесалийци, долопи, енианийци, переби, [[локрида|локридци]], магнезийци, малийци, [[ахея|ахейците от Фтия]] и [[тива]]нци.<ref>Херодот [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126;layout=;query=chapter%3D%23950;loc=7.131.1 VII, 131]</ref>. Така всички гръцки градове от границата на [[Тесалия]] до залива на [[Патра]] (без западните области - [[Епир]], [[Етолия]] и [[Акарнания]]) се подчиняват на персите. Само [[Атика]], [[Платея]], [[Евбея]], [[Коринт]], някои от островите и по-голямата част от [[Пелопонес]] защитават независимостта си. Като пример на благосклонността на Ксеркс, военначалникът на Ксеркс, [[Хидарн]], предлага на лакедемонците пратеници до гръцките държави, постове на сатрапи в бъдещите гръцки провинции на Персия ''като отплата за успеха им да подчинят на властта му'' гърците и спартанците. Пратениците отхвърлят с презрение предложението. <ref>Херодот [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.135.1 VII, 135].</ref> Докато северните територии прекланят глава пред Ксеркс и армиятавойската му, атиняни и пелопонесци, както и градовете помежду тях не се предават. Според традицията покоряващите се изпращат като отговор на завоевателя в знак на покорство символични ''земя и вода'', които се прибират от усърдните персийски чиновници и се съхраняват в архива на империята. На пратеничеството на КсерксаКсеркс атиняните отвръщат като хвърлят емисарите му в една яма - да си вземат пръст. Спартанците по подобие на атиняните пък ги хвърлят в кладенец, с пожеланието ''да си изкопаят земя колкото им трябва и да си нагребат и вода''.<ref name="vii-133">Херодот. [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.133.1 VII, 133]. </ref> Убийството на пратеници е противно на тогавашните междудържавни традиции; поради това спартанците, без да ги принуждава някой, изпращат като отплата за стореното двама свои доброволци. Те със сигурност трябва да са знаели, че ще бъдат убити, но независимо от това отиват. Ксеркс, обаче ги пощадява, като казва, ''...че ако '''онези''' постъпват варварски не значи, че и '''ние''' трябва да направим същото'' и като показва истинско великодушие ги изпраща да си вървят "по живо по здраво", според част 134-137 от Историите на Херодот.<ref name="vii-133">Херодот. [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.133.1 VII, 133].</ref>

Image: Miltiades.jpg|героят от Маратон, първатаПървата Гръкогръко-персийска война: '''Милтиад'''

Image: Ancient Delphi, Greece.jpg|свещените хълмове на '''Делфи''': обиталище на Аполоновия Делфийскиделфийски Оракулоракул

Следващият път, когато Ксеркс отново изпраща посланици до гръцките държави, малко преди битката на Термопили, по явни причини не изпраща до Атина и Спарта <ref>Херодот (англ.) [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.32.1 VII, 32]</ref>. Около тези две водещи държави се присъединяват и други съюзници. В късното лято на [[481 пр.н.е.]] в [[Коринт]] се събират делегати на всички съюзници<ref name="vii-145"> Херодот (англ.) [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.145.1 VII,145]. Историята не споменава съвременния термин „конгрес”, който ние използуваме когато става дума за среща на делегати с правомощия да гласуват и да изразяват волята на изпратилите ги, или друг античен еквивалент, но на този (за краткост) конгрес те обменят ''клетви за взаимопомощ'' и изразяват с това волята на градовете си държави, а също заседават за да вземат съвместни военно-стратегически решения.</ref> Така се създава ''коринтският конфедеративен съюз''. Той има правомощия да изпраща посланици в търсене на външна подкрепа от съседите и да изпраща войскови части по стратегически отбранителни места след обща консултация. Херодот не формулира никакво конкретно или абстрактно име за този съюз, но го нарича ''простичко само'' "{{Unicode|''οἱ Ἕλληνες''}}" (гърците) или "гърците, заклели се в съюзничество" <ref>според превода от древногръцки на Godley</ref>, или " взаимно свързалите се гърци" <ref>...според превода от древногръцки на Rawlinson</ref>,<ref> Херодот [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.148.1 VII, 148]</ref> Спарта и Атина имат водеща роля в този конгрес<ref name="vii-160">Херодот [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.161.1 VII, 161]</ref>, но интереса на всяка една от градовете държави играе определена роля за оформяне на отбранителната стратегия. Много малко достига до нас за механизмите на работа в тази организация на гръцките държави или за това какво точно се дискутира на заседанията в Коринт, но със сигурност основната тема е ''персийската експанзия'' и нашествието по техните земи. От общо близо 700 гръцки градове едва една десета (или около 70) изпращат делегати.

Коринтският конгрес първо изпраща армиявойска от 10&nbsp;000 гърци в това число [[хоплит]]и и [[кавалерия|конница]] в [[Темпейска долина|Темпейската долина]], където смятали, че персите възнамеряват да преминат. Войската включва [[лакедемон]]ци предвождани от Еванет, непринадлежащ на спартанското царско семейство, и [[Атина|атиняни]], водени от [[Темистокъл]]. Предупредени от [[Александър I Македонски|Александър I Македонски]], че долината може да се премине и отдругаде, и че войската на Ксеркс е с голямо числено надмощие, гърците решават да не се опитват да ги спират там и бързо напускат така превърналата се в ''не''стратегическа долина (внезапно с разкритието на обходните трасета).<ref name="vii-173">Херодот [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.173.1 VII,173]. Пространно описание на приетото решение и преминаването на Ксеркс през Тесалия може да се намери, но на английски език в {{cite book|first=Jacob|last=Abbott|title=The history of Xerxes the great|pages=pages 110-113|publisher=Nathaniel Cooke|date=1854|city=London}} Downloadable Google Books.</ref>

След отказването от Темпейската долина обединените гърци решават, че следващият стратегически пункт <ref name = "h288"> Persian Fire, p 288. Holland, T. Abacus, ISBN 978-0-349-11717-1 </ref> за спиране напредването на персийските войски е проходът при Термопилите.<ref name="vii-175">Херодот [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin//ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0126&layout=&loc=7.175.1 VII, 175]</ref> Решават да ги укрепят като поправят старата оградна стена и да ги охраняват; за целта изпращат флота да заварди нос [[Артемизион]] (стратегическа морска теснина) поради факта, че силите на Ксеркс се поддържат с провизии, доставяни по море. (По времето на битката при Термопилите при [[битка при Артемизия|нос Артемизион]] също се провежда битка между двата флота, при която гърците отстъпват, но провалят персийския опит за подкрепа от морето). Освен това предотвратяват опита на персите да прекосят Малякския залив и да обградят гръцката армия. По думите на Джордж Гроут: "... окупирането на северната част на Евбейския проток било безценно за предотвратяването на проникването на персийските войски в тила на защитниците на Термопилите. "<ref>{{cite book | first=George | last=Grote | title=A History of Greece: Part II: Chapter XL Battles of Thermopylae and Artemisium}}. Книгата е на английски език: Throughout the decades many editions of Grote have been published. The page numbers depend on the edition. This quote is near the beginning of the chapter.</ref>

<blockquote>Но докато останалата част на Гърция показвала тези си наклонности <nowiki>[бел. на прев.: да се присъединят към персийцитеперсите]</nowiki>, атиняните, от своя страна, отплавали с корабите си с ускорено темпо да осигурят охранатастражата на Артемизия; докато спартанците и други от съюзниците им се отправили към Термопилите, смятайки, че теснината на терена ще им позволи да блокират успешно прохода. </blockquote>