Шимон Перес: Разлика между версии

 

От 1969 година Перес заема разни постове в правителствата на Партията на труда, а след оттеглянето на [[Голда Меир]] през 1974 година е основен съперник на [[Ицхак Рабин]] за лидерството в партията и страната. През 1977 година Рабин подава оставка след скандал с нарушение на банковите регулации от неговата съпруга. Перес застава начело на Партията на труда, която за пръв път в историята на Израел губи изборите. Едва през 1984 година Партията на труда печели най-много места в Кнесета и Перес застава начело на коалиция с [[Ликуд]] и други по-малки партии. От 1986 година е външен министър, а от 1988 - министър на финансите. През 1990 година, след неуспешен опит да състави правителство на малцинството, Партията на труда напуска кабинета.

 

В началото на [[1992]] Перес губи първите вътрешни избори в историята на Партията на труда от Ицхак Рабин, чието място е заел петнадесет години преди това. Въпреки това, той не напуска политическия живот и е външен министър в правителството на Рабин, а след неговото убийство през [[1995]] за кратко е отново министър-председател.