Реставрация на Бурбоните: Разлика между версии

|национален_девиз = ''Montjoie Saint Denis!''<br /><small>"„...Сен Дени"Дени“

'''Реставрация на БурбанитеБурбоните''' е името, дадено нанаречен периодапериодът след последователните събития [[ФренскатаФренска революция]] (1789–1799), краякрай на [[Първа френска република|Първата република]] (1792–1804) и насилствениянасилствен край на [[Първа френска империя|ПърваПървата френска империя]] при Наполеон]] (1804–1814/1815)&nbsp;– когато [[Война на шестата коалиция|коалицията на европейските сили]] възстановява с оръжие възстановява монархията на наследниците на династията на [[Бурбони]]те, които за пореден път стават стопани на '''Кралска Франция'''. Реставрацията на Бурбоните просъществува от (около) 6 април 1814 до народните бунтове на [[Юлската революция]] от 1830,. катоИзключва се изключи периодапериодът на "[[Стоте дни]]",<ref group=lower-alpha name=nb/> по-малко от еднамарт цяладо годинаюни след Реставрацията1815, когато Наполеон се завръща, а Бурбонската монархия става за пореден път толкова непопулярна сред населението, че семейството е отново принудено да бяга от [[Париж]] и [[Франция]] в [[Гент]], като изпреварва нарастващите граждански безредици и сгромолясването на гражданската власт.

По време на Реставрацията, новият режим на Бурбоните е [[конституционна монархия]], за разлика от абсолютисткия ''[[Стар ред]]'', така че има някои ограничения върху способноститевъзможностите му да управлява реално. Периодът се характеризира с остра консервативна реакция и последващи незначителни, но постоянни прояви на гражданско неподчинение и безредици.<ref>{{harvnb|Davies|2002|pp=47–54}}</ref> Факт става и реставрацията на [[Римокатолическата църква]] като силафактор във френската политика.<ref>Furet, p. 296</ref>

През 1814, Армиитеармиите на [[Война на шестата коалиция|Шестата коалиция]] възстановявавъзстановяват на трона на Франция [[Луи XVIII]], наречен ''[[Претендент#Френски претенденти|Претендент на Бурбоните]]'' от историографите, особено от тези неблагоприятно настроенинастроените към реставрацията на монархията. Разработена е [[конституция]], [[Харта от 1814|Хартата от 1814]], представяща всички френски граждани като равни пред закона,<ref>The Charter of 1814, Public Law of the French: Article 1</ref> но запазваща значителните прерогативи на краля и на аристокрацията.

Луи XVIII е върховен глава на държавата. Той командва сухопътните и военноморските сили, обявява война, сключва мирни договори, съюзи и търговски договори, назначава хората на всички местапостове в публичната администрация и правииздава необходимите регулации и наредби за изпълнението на законите и сигурността на държавата.<ref>The Charter of 1814, Form of the Government of the King: Article 14</ref> Луи е по-либерален от неговиясвоя приемник [[Шарл X]], избирайки много центристки кабинети.<ref>Price, p 93</ref>

Луи XVIII умира през септември 1824. Наследен е от своя брат Шарл.си Шарл X, който налага по-консервативна форма на управление в сравнение с Луи. Неговите ултра-реакционни закони включват "Закон„Закон против светотатството"светотатството“ (1825–1830) и водят до спад в популярността му. Кралят и неговите министри се опитват да манипулират изхода от общите избори през 1830, чрез техните [[Юлски наредби]]. Наредбите предизвикват революция срещу опита на Шарл за ''преврат''; към 2 август 1830, Шарл е напуснал Париж и е абдикирал в полза на големия си син [[Анри, Конт Шамбон|Анри дук дьо Бордо]]. Теоретичното царуване на Анри приключва на 9 август, когато [[Камарата на депутатите на Франция|Камара на депутатите]] провъзгласява [[Луи Филип I|Луи Филип Орлеански]], който в момента е управлявал Франция като регент, за [[Кралкрал на Франция]], възвестявайки по този начин [[Юлска монархия|Юлската монархия]].