История на Испания: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
без повторение |
м →top |
||
Ред 9:
По времето на Древен Рим полуостровът носи името ''Хиспания''. След падането на [[Западна Римска империя|Западната римска империя]] в Иберия пристигат [[вестготи]]те. Те завоюват цяла Испания и се задържат до началото на 8 век, когато от [[Северна Африка]] нахлуват [[араби]] и [[бербери]] (наричани още [[маври]] в [[арабско-ислямско завоюване на Иберийския полуостров]], като Испания получава името [[Ал-Андалус]]. Все пак на север [[кралство Астурия]], [[кралство Навара]] и няколко графства в Пиренеите успяват да запазят своята независимост. Към ХІ век халифатът се разпада на множество враждуващи по между си държавици, което позволява да започне процес на обратно отвоюване на територията, наречен [[Реконкиста]], и към християнските кралства се присъединяват [[Португалия]], [[кралство Кастилия|Кастилия]] [[кралство Леон|Леон]], [[кралство Арагон|Арагон]]. Към 1250 г. маврите контролират вече само [[емирство Гранада]] в югоизточната част на полуострова. През [[1469]] г. двете кралства Кастилия и Арагон сключват династична [[уния]] с брака между [[Фердинанд II Арагонски]] и [[Исабела Кастилска|Изабела I]], които римският папа [[Александър VI]] нарича „католическите крале“. Мюсюлманското управление приключва през 1492 г., когато Гранада е покорена от католическите крале.
Скоро след приключването на Реконкистата християнските кралства се обединяват под управлението на [[Карл V|Карлос I]] от династията на [[Хабсбурги]]те, което бележи началото на [[Хабсбургска Испания]]. Същевременно започва изграждането на [[Испанска империя|Испанската империя]] в Новия свят и в периода между 1500 и 1650 г. Испания е най-мощната държава в Европа и взема участие във всички по-големи европейски войни от този период. Към края на 17 век обаче силата ѝ намалява и след края на Хабсбургите следва [[войната за испанското наследство]], в резултат на която Испания отстъпва на втори план на европейската сцена и попада под управлението на [[Бурбони]]те. Опитите за реформи и модернизиране на селското стопанство и корабостроенето, както и инфраструктурата, за да се стимулира икономиката, имат известен успех, но към края на 18 век избухва [[Френската революция]], а впоследствие и [[Полуостровната война]]. Войната нанася сериозни щети на икономиката и опустошава Испания, започва епоха на социални безредици, политическа нестабилност и икономическа стагнация. Борците за независимост включват както [[Либерализъм|либерали]], така и традиционалисти - [[абсолютизъм|абсолютистки]] фракции, водени от офицери, натрупали опит в битките. Борбите между тях продължават до края на 19 век, а непрекъснатото редуване на кризи, революции и реставрации в крайна сметка довежда до извоюване на независимост от страна на испанските американски колонии през 1898 г.
Известен баланс между либерали и консерватори се постига с реставрацията на конституционната монархия в периода
1874–1931 г., но след това избухва [[Испанската гражданска война]] между републиканци и националисти. След края ѝ се установява националистичната диктатура на генерал [[Франсиско Франко]], която продължава до 1975. Следвоенните десетилетия са относително стабилни (като се изключи движението на [[ЕТА|баските националисти за независимост]] и страната отбелязва бърз икономически растеж през 60-те и 70-те години.
След смъртта на Франко през 1975
== Праистория ==
| |||