Джузепе Меаца: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Leadero (беседа | приноси)
Leadero (беседа | приноси)
Ред 73:
=== Национален отбор на Италия ===
[[File:Giuseppe Meazza 1930-1933.jpg|left|thumb|Меаца с националната фланелка на [[Италия]].]]
Дебютът си за националния отбор на Италия прави на 19 години, на [[9 февруари]] [[1930]] г. в [[Рим]]. Тогава Италия играе приятелска среща с отбора на [[Национален отбор по футбол на Швейцария|Швейцария]] и печели с 4:2, въпреки че само до 19-та минута изостават с 2-0. В този мач, Меаца вкарва два гола за по-малко от две минути (37' и 39'). В годината на дебюта си, завоюва първия значим трофей за Италия, като печелят първото издание на [[Копа„Централно Интернационале|„КопаЕвропейска Интернационале“]]Купа“. Това обаче се оказва само встъпление, за спечелването на [[Световно първенство по футбол 1934|Световното Първенство през 1934 г.]], проведено в [[Италия]], когато Меаца, заедно със своите 21 съотборници, стават първите европейци спечелили Световната Купа. На това първенство Меаца играе всичките пет мача и вкарва два гола. През [[1935|1935 г.]], отново е част от отбора спечелил за втори път „Копа Интернационале“ (третото издание) - девет италиански играча са спечелили и двете издания на този турнир, а Меаца е един от тях. През [[1938|1938 г.]], вече като капитан, той извежда „Адзурите“ до още една световна титла - тази във [[Франция]]. Меаца отново взима участие във всичките четири мача и бележи един гол. Той и съотборниците му стават първите футболисти спечелили отличието извън своята страна, а заедно с [[Джовани Ферари]] и [[Ералдо Монселио]] стават първите играчи печелилил две последователни световни първенства. И до днес, тримата са единствените европейци постигнали това. Играе последния си мач за Италия девет години след дебюта си, на [[20 юли]] [[1939|1939 г.]] на [[Олимпийски стадион (Хелзинки)|„Олимпия стадион“]] в [[Хелзинки]], когато извежда [[Национален отбор по футбол на Италия|„небесно-сините“]] до победа с 3:2 над [[Национален отбор по футбол на Финландия|Финландия]] в приятелска среща. С националната фланелка, Меаца отбелязва 33 гола в 53 мача (само 6 от които са загуби), като остава рекордьор за повече от 30 години, чак до 70-те. Днес той е на второ място по отбелязани голове за [[Национален отбор по футбол на Италия|„Адзурите“]], като има само 2 по-малко от топ реализатора на Италия за всички времена - [[Луиджи Рива|Джиджи Рива]] (35).
 
Към най-великите му моменти с националния отбор, се нареждат „Битката на Хайбъри“ срещу ''„майсторите англичани“'' ([[14 ноември]] [[1934|1934 г.]] [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] - Италия 3:2), когато Меаца отбелязва 2 гола и нацелва веднъж гредата, хеттрика му срещу могъщите [[Национален отбор по футбол на Унгария|„маджари“]] в [[Будапеща]] ([[11 май]] [[1930|1930 г.]] [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]] - Италия 0:5), както и голът отбелязан на [[Световно първенство по футбол 1930|световното първенство през 1938 г.]], срещу [[Национален отбор по футбол на Бразилия|Бразилия]] на полуфинала. След отсъждането на спорна дузпа в полза на Италия, Меаца заема позиция за изпълнение, но ластика на шортите му се къса. Без да позволи това да го смути и придържайки шортите си с ръце, Меаца стреля и отбелязва гол на изумения бразилски вратар, като с това класира Италия за финала.
===Треньор===
Започва кариера като треньор, но тя не се оказва много успешна, понеже не успява да предаде талантите си на своите футболисти. За 15 месеца също се завръща в националния отбор на Италия, като треньор, заедно с [[Берета_(отбор)|Берета]]. В този период Италия изиграва 8 мача, 2 победи, 2 равни и 4 загуби. Меаца умира на 68 години, а на [[23 август]] [[1979]] г., по случай неговия 69-ти рожден ден, името на „Стадио Сан Сиро“ е променено на „Стадио Джузепе Меаца“ от консула на [[Милано]].