Джузепе Меаца
- Тази статия е за фуболиста. За стадиона вижте Джузепе Меаца (стадион).
Джузепе Меаца (на италиански: Giuseppe Meazza) или Пепино е бивш италиански футболист и треньор.
Джузепе Меаца | |||||||||
Лична информация | |||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Прякор | il Balilla (хлапето, малкият) | ||||||||
Роден | Джузепе Меаца 23 август 1910 г. | ||||||||
Починал | 21 август 1979 г. Монца, Италия | ||||||||
Ръст | 169 см | ||||||||
Пост | Нападател, Атакуващ халф | ||||||||
Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
Треньор | |||||||||
| |||||||||
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
Джузепе Меаца в Общомедия |
Роден на 23 август 1910 г. в Милано, Меаца е считан за един от най-добрите футболисти в Италия и в света изобщо.[1][2][3][4] Два пъти поред световен шампион с националния отбор през 1934 г. и 1938 г. На 2 март 1980 г., година след смъртта му, храмът на италианския футбол стадион Сан Сиро е кръстен в негова чест.[5]
Биография
редактиранеМеаца е роден и израства в Порта Витория, квартал на Милано. Губи баща си Анибале през 1917 г. в Първата Световна Война и само на седем годишна възраст остава изцяло на грижите на майка си – Ерсилия, която продава плодове на местния пазар. Тя била твърдо против малкият Пепино да си губи времето в ритане на топка и често му криела обувките, което става причина Меаца да играе футбол бос.[6] Когато е на шест години, Джузепе и връстниците му ритат парцалена топка по улиците на Порта Витория и наричат отбора си „Майстори шампиони“ (на италиански: Maestri Campionesi). Чак когато навършва дванадесет години, Меаца получава разрешението на Ерсилия да играе футбол (след тридневна гладна стачка) и започва да тренира, вече на нормално игрище с отбор на име ФК Глория. Точно тук получава и първия си чифт спортни обувки, подарени му от местен човек.[6][7] Меаца тръгва да преследва мечтата си, която по това време се казва АК Милан. Поради слабата си физика обаче, набързо бива отхвърлен от клуба, на който се възхищава, затова участва на проби и при юношите на другия милански гранд – ФК Интер и на четиринадесетгодишна възраст вече е част от черно-сините.
Кариера
редактиранеКачествата на Меаца стават видни най-напред за Фулвио Бернандини, който по това време е част от титулярния състав на Интер. След тренировка Бернандини обичал да си отдъхва, докато гледа двубои между младежките формации. Той до такава степен остава очарован от младия Джузепе, че споделя на главния треньор Арпад Вайс, който на свой ред пожелава да види с очите си.
Интер и Амброзиана
редактиранеТака само на седемнадесет години Меаца е представен в първия отбор лично от треньора Вайс. Когато това се случва, Леополдо Конти, който е един от лидерите на тима, подигравателно възкликва:
„ | Започнали сме да вземаме играчи от детската градина! Да отиваме да играем в балилата! | “ |
Визирайки слабото телосложение на младия Джузепе, Конти прави сравнение с казионната детска Национална организация „Балила“. Оттук идва и прякора на Меаца – il Balilla (визира се: малкият, хлапето).[6] С фланелката на Интер Меаца за пръв път излиза в среща с УС Миланезе в приятелски турнир и бележи два гола за победата с 6 – 2.[8] Пепино дебютира в официален мач на 25 август 1927 г., като отбелязва два гола за победата с 6 – 1 над Доминанте.[9] Първата година в Интер изиграва 33 срещи, в които отбелязва 12 гола.[10] Под натиска на фашисткото управление в Италия, през 1928 г. Интер са принудени да се слеят с отбора на УС Миланезе и да променят наименованието си на АС Амброзиана, което по-късно става Амброзиана-Интер.[11] През сезон 1928-29, Меаца отбелязва 33 гола в 29 мача. На 6 януари 1929 г. в среща между Интер и Пистоезе, завършил 9 – 1, Пепино отбелязва цели пет от попаденията. Същото се случва и на 17 март 1929 г. Интер – Верона 9 – 0. На 12 май същата година отбелязва шест гола за победата на Интер с 10 – 2 над Венеция, а на 27 април, в първия мач между Интер и Рома в Милано, в първите три минути вкарва три гола, а последствие добавя още един за крайното 6 – 0.[9] Първият официален сезон на Серия А идва през 1929-30 и негов шампион става Амброзиана. Голмайстор на турнира е двадесетгодишният Меаца със своите 31 гола, а рекордния брой попадения за дебютант в лигата, остава ненадминат.[12]
С Меаца в състава си, Интер печели шампионата на Серия А през 1929-30, 1937-38 и 1939-40, а на три пъти остава втори в класирането. През 1939 г. е спечелена и първата в историята на клуба Копа Италия. Меаца три пъти спечелва голмайсторския приз на първенството (1930 г. (31), 1936 г. (25), 1938 г. (20)) и три пъти този на Купа Митропа (1930 г. (7), 1933 г. (5), 1936 г. (10)). Изиграва общо 408 мача, в които отбелязва 284 гола.[10] Посвещавайки най-добрите години от кариерата си на Интер, Меаца още приживе се превръща в легенда за клуба, а головия му рекорд остава ненадминат.[13]
На 14 ноември 1937 г., когато интеристи и ювентинци са вече на стадиона в Милано, Меаца обаче го няма. Предната нощ е прекарал в публичен дом. В неделя шефовете на Амброзиана го откриват да спи в дома си. Събуждат го, водят го на стадиона, слагат му фланелката с №9 и Меаца вкарва двата гола, донесли победата на Амброзиана.[14]
През 1939 г. Меаца получава тежка контузия, която пречи на правилната циркулация на кръв в левия му крак. През тази година записва само 16 срещи в първенството, а следващата година, макар и част от състава, въобще не излиза на терена и тогавашния треньор на клуба Джузепе Перукети настоява пред ръководството за раздяла с Меаца.
Милан и Ювентус
редактиранеНа 29 ноември 1940 г. Меаца преминава в редиците на Милан.[15] В деня на миланското дерби Пепино не крие сълзите си в съблекалнята на червено-черните. Той отбелязва изравнителното попадение (2 – 2) във вратата на Интер. С росонерите Меаца изиграва 37 мача и вкарва 9 гола.
Дебют с фланелката на Ювентус Меаца прави на 18 октомври 1942 г., в дербито на Торино. Видимо загубил форма и наддал килограми, не успява да блести както преди, въпреки че вкарва 10 гола в 27 срещи за бианконерите, когато е преместен на върха на атаката.[16]
Аталанта и Варезе
редактиранеКъм края на кариерата си, по време на Втората Световна Война, Меаца записва участия с отборите на Варезе и Аталанта, като на последните за кратко става и треньор.[17]
Отново в Интер
редактиранеПрез 1946 г. Меаца се завръща в родния си клуб Интер, които се намират в много тежко положение и са близо до изпадане. Като футболист и треньор Джузепе съумява да съвземе отбора и да му помогне да „оцелее“ в този лош период. Последният му мач е Интер – Болоня на 29 юни 1947 г., „Стадио Сан Сиро“. Това е последният му сезон като футболист, отбелязал края на седемнадесетте години в Серия А, с изиграни 439 мача и отбелязани 264 гола.
Запитван през годините защо е сменил клубната си принадлежност на Интер с „врагове“ като Милан и Ювентус, Меаца отговарял, че времената по време на войната са били трудни и не иска да си спомня този период.[18]
Национален отбор на Италия
редактиранеДебютът си за националния отбор на Италия прави на 19 години, на 9 февруари 1930 г. в Рим. Тогава Италия играе приятелска среща с отбора на Швейцария и печели с 4 – 2, въпреки че само до 19-ата минута изостават с 2 – 0. В този мач Меаца вкарва два гола за по-малко от две минути (37' и 39'). В годината на дебюта си завоюва първия значим трофей за отбора на Италия, като печелят първото издание на „Централно европейска купа“. Това обаче се оказва само встъпление за спечелването на световното първенство през 1934 г., проведено в Италия, когато Меаца, заедно със своите 21 съотборници, стават първите европейци спечелили Световната купа. На това първенство Меаца играе всичките пет мача и вкарва два гола. През 1935 г., отново е част от отбора спечелил за втори път „Копа Интернационале“ (третото издание) – девет италиански играча са спечелили и двете издания на този турнир, а Меаца е един от тях. През 1938 г., вече като капитан, той извежда „адзурите“ до още една световна титла – тази във Франция. Меаца отново взима участие във всичките четири мача и бележи един гол. Той и съотборниците му стават първите футболисти спечелили отличието извън своята страна, а заедно с Джовани Ферари и Ералдо Монселио стават първите играчи печелили две последователни световни първенства. И до днес тримата са единствените европейци постигнали това. Играе последния си мач за Италия девет години след дебюта си, на 20 юли 1939 г. на „Олимпия стадион“ в Хелзинки, когато извежда „небесно-сините“ до победа с 3 – 2 над Финландия в приятелска среща. С националната фланелка, Меаца отбелязва 33 гола в 53 мача (само 6 от които са загуби), като остава рекордьор за повече от 30 години, чак до 1970-те. Днес той е на второ място по отбелязани голове за „Адзурите“, като има само 2 по-малко от топ реализатора на Италия за всички времена – Джиджи Рива (35).
Към най-великите му моменти с националния отбор се нареждат „Битката на Хайбъри“ срещу „майсторите англичани“ (14 ноември 1934 г. Англия – Италия 3 – 2), когато Меаца отбелязва 2 гола и уцелва веднъж гредата, хеттрикът му срещу могъщите „маджари“ в Будапеща (11 май 1930 г. Унгария – Италия 0 – 5), както и голът отбелязан на световното първенство през 1938 г., срещу Бразилия на полуфинала. След отсъждането на спорна дузпа в полза на Италия, Меаца заема позиция за изпълнение, но ластика на шортите му се къса. Без да позволи това да го смути и придържайки шортите си с ръце, Меаца стреля и отбелязва гол на изумения бразилски вратар, като с това класира Италия за финала.
Треньор
редактиранеЗапочва кариера като треньор, но тя не се оказва много успешна, понеже не успява да предаде талантите си на своите футболисти. За 15 месеца също се завръща в националния отбор на Италия, като треньор, заедно с Берета. В този период Италия изиграва 8 мача, 2 победи, 2 равни и 4 загуби.
Клубна статистика
редактиранеСезон | Отбор | Шампионат | Митропа | Купа на Италия | Общо | ||||
Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | ||
1927 – 1928 | Интер | 33 | 12 | 0 | 0 | 0 | 0 | 32 | 12 |
1928 – 1929 | Интер | 29 | 33 | 0 | 0 | 0 | 0 | 29 | 33 |
1929 – 1930 | Интер | 29 | 33 | 0 | 0 | 0 | 0 | 33 | 31 |
1930 – 1931 | Интер | 34 | 24 | 6 | 7 | 0 | 0 | 40 | 31 |
1931 – 1932 | Интер | 28 | 21 | 0 | 0 | 0 | 0 | 28 | 21 |
1932 – 1933 | Интер | 32 | 20 | 0 | 0 | 0 | 0 | 32 | 20 |
1933 – 1934 | Интер | 32 | 21 | 6 | 5 | 0 | 0 | 38 | 26 |
1934 – 1935 | Интер | 30 | 19 | 2 | 3 | 0 | 0 | 32 | 21 |
1935 – 1936 | Интер | 29 | 25 | 2 | 2 | 2 | 1 | 33 | 28 |
1936 – 1937 | Интер | 26 | 11 | 6 | 10 | 4 | 3 | 36 | 24 |
1937 – 1938 | Интер | 26 | 20 | 0 | 0 | 4 | 8 | 30 | 28 |
1938 – 1939 | Интер | 16 | 4 | 4 | 2 | 6 | 0 | 26 | 6 |
1939 – 1940 | Интер | 0 | 0 | 1 | 0 | 0 | 0 | 1 | 0 |
1940 – 1941 | Милан | 14 | 6 | 0 | 0 | 1 | 0 | 15 | 6 |
1941 – 1942 | Милан | 23 | 3 | 0 | 0 | 4 | 2 | 27 | 5 |
1942 – 1943 | Ювентус | 27 | 10 | 0 | 0 | 0 | 0 | 27 | 10 |
1944 | Варезе | 20 | 7 | 0 | 0 | 0 | 0 | 20 | 7 |
1945 – 1946 | Аталанта | 14 | 2 | 0 | 0 | 0 | 0 | 14 | 2 |
1946 – 1947 | Интер | 17 | 2 | 0 | 0 | 0 | 0 | 17 | 2 |
Милан | 37 | 9 | 5 | 2 | 42 | 11 | |||
Интер | 365 | 243 | 27 | 29 | 16 | 12 | 408 | 284 | |
Общо в кариера | 477 | 305 |
Хронология с националния отбор на Италия
редактиране9 февруари 1930 г. | Италия | 4 – 2 | Швейцария | Град: Рим | |
14:30 UTC+2 | Магноци 22' Орси 26' Меаца 37' 39' |
17' 19' Порети | Стадион: Национале 50 000 зрители Съдия: Грей |
2 март 1930 г. | Германия | 0 – 2 | Италия | Град: Франкфурт на Майн | |
15:00 UTC+2 | 53' Балончиери 75' Меаца |
Стадион: Щадтише Съдия: Руоф |
6 април 1930 г. | Холандия | 1 – 1 | Италия | Град: Амстердам | |
15:00 UTC+2 | Ван ден Брок 63' | 24' Балончиери | Стадион: Олимпийски 30 000 зрители Съдия: Бовенс |
11 май 1930 г. | Унгария | 0 – 5 | Италия | Град: Будапеща | |
16:00 UTC+2 | 17' 65' 70' Меаца 72' Магноци 84' Костантино |
Стадион: Ференцварош 40 000 зрители Съдия: Бовенс |
22 юни 1930 г. | Италия | 2 – 3 | Испания | Град: Болоня | |
16:00 UTC+2 | Костантино 3' 40' | 30' 73' Регуейро 89' Вантолра |
Стадион: Литориале 46 000 зрители Съдия: Ван Прааг |
25 януари 1931 г. | Италия | 5 – 0 | Франция | Град: Болоня | |
14:30 UTC+2 | Меаца 21' 34' 40' Чезарини 51' Катанео 73' |
Стадион: Литориале 48 000 зрители Съдия: Руоф |
22 февруари 1931 г. | Италия | 2 – 1 | Австрия | Град: Милано | |
14:45 UTC+2 | Меаца 34' Чезарини 51' Орси 52' |
4' Хорват | Стадион: Сан Сиро 45 000 зрители Съдия: Руоф |
29 март 1931 г. | Швейцария | 1 – 1 | Италия | Град: Берн | |
14:45 UTC+2 | Чезарини 85' | 70' Абеглен | Стадион: Ванкдорф 22 000 зрители Съдия: Роус |
19 април 1931 г. | Испания | 0 – 0 | Италия | Град: Билбао | |
15:30 UTC+2 | Стадион: Сан Мемес Съдия: Берт |
20 май 1931 г. | Италия | 3 – 0 | Шотландия | Град: Рим | |
16:00 UTC+2 | Костантино 6' Меаца 42' Орси 87' |
Стадион: Национале 25 000 зрители Съдия: Бовенс |
15 ноември 1931 г. | Италия | 2 – 2 | Чехословакия | Град: Рим | |
14:45 UTC+2 | Пито 53' (д.) Бернардини 57' |
55' 83' Свобода | Стадион: Национале 35 000 зрители Съдия: Руоф |
20 март 1932 г. | Австрия | 2 – 1 | Италия | Град: Виена | |
15:00 UTC+2 | Синделар 56' 58' | 66' Меаца | Стадион: Ернст Хапел 63 000 зрители Съдия: Руоф |
8 май 1932 г. | Унгария | 1 – 1 | Италия | Град: Будапеща | |
15:00 UTC+2 | (д.) Толди 44' | 4' Костантино | Стадион: Унгария 40 000 зрители Съдия: Хансен |
28 октомври 1932 г. | Чехословакия | 2 – 1 | Италия | Град: Прага | |
15:00 UTC+2 | (д.) Войтек Брадач 54' Нейедли 56' |
54' Ферари | Стадион: Спарта Плац 31.000 зрители Съдия: Бовенс |
27 ноември 1932 г. | Италия | 4 – 2 | Унгария | Град: Милано | |
14:30 UTC+2 | Орси 26' 35' Меаца 52' Ферари 79' |
40' Бихами (д.) 86' Маркош |
Стадион: Сан Сиро 32 000 зрители Съдия: Бангертер |
1 януари 1933 г. | Италия | 3 – 1 | Германия | Град: Болоня | |
14:30 UTC+2 | Меаца 24' Костантино 27' Шиавио 58' |
2' Рор | Стадион: Литориале Съдия: Берт |
12 февруари 1933 г. | Белгия | 2 – 3 | Италия | Град: Брюксел | |
14:30 UTC+2 | Меаца 26' 88' Костантино 71' |
31' 46' Воорхооф | Стадион: Сентенер 35.000 зрители Съдия: Люуингтън |
2 април 1933 г. | Швейцария | 0 – 3 | Италия | Град: Женева | |
15:00 UTC+2 | 35' 60' Шиавио 75' Меаца |
Стадион: Парк дес Спортс Съдия: Белгия |
13 май 1933 г. | Италия | 1 – 1 | Англия | Град: Рим | |
15:30 UTC+2 | Ферари 4' | 54' Бастин | Стадион: Национале 50 000 зрители Съдия: Бовенс |
13 май 1933 г. | Италия | 5 – 2 | Швейцария | Град: Флоренция | |
15:30 UTC+2 | Ферари 8' Пициоло 44' Орси 49' Меаца 55' Монти 66' |
21' Боси 38' Келхолц |
Стадион: Комунале Съдия: Берт |
11 февруари 1934 г. | Италия | 2 – 4 | Австрия | Град: Торино | |
15:00 UTC+2 | Гуаита (д.) 48' 50' | 20' 23' 55' Цишек 28' Биндер |
Стадион: Муниципале 54.000 зрители Съдия: Меркет |
25 март 1934 г. | Италия | 4 – 0 | Гърция | Град: Милано | |
15:00 UTC+2 | Гуариси 40' Меаца 44' 71' Ферари 71' |
Стадион: Сан Сиро 20.000 зрители Съдия: Меркет |
27 май 1934 г. | Италия | 7 – 1 | САЩ | Град: Рим | |
15:00 UTC+2 | Шиавио 18' 29' 64' Орси 20' 69' Ферари 63' Меаца 90' |
57' Донъли | Стадион: Национале 30.000 зрители Съдия: Меркет |
31 май 1934 г. | Италия | 1 – 1 | Испания | Град: Флоренция | |
15:00 UTC+2 | Ферари 45' | 31' Регуеро | Стадион: Комунале 35.000 зрители Съдия: Берт |
1 юни 1934 г. | Италия | 1 – 0 | Испания | Град: Флоренция | |
15:00 UTC+2 | Меаца 12' | Стадион: Комунале 43.000 зрители Съдия: Меркет |
3 юни 1934 г. | Италия | 1 – 0 | Австрия | Град: Милано | |
15:00 UTC+2 | Гуаита 19' | Стадион: Сан Сиро 45.000 зрители Съдия: Еклинд |
10 юни 1934 г. | Италия | 2 – 1 | Чехословакия | Град: Рим | |
15:00 UTC+2 | Орси 81' Шиавио 95' |
71' Пуч | Стадион: Национале 50.000 зрители Съдия: Еклинд |
14 ноември 1934 г. | Англия | 3 – 2 | Италия | Град: Лондон | |
14:30 UTC+2 | Бруук 3' 10' Дрейк 12' |
58' 62' Меаца | Стадион: Хайбъри 61.000 зрители Съдия: Олсон |
9 декември 1934 г. | Италия | 4 – 2 | Унгария | Град: Милано | |
15:00 UTC+2 | Гуаита 27' 37' Ферари 63' Меаца 83' |
18' Сароси 39' Авар |
Стадион: Сан Сиро 45.000 зрители Съдия: Беранек |
17 февруари 1935 г. | Италия | 2 – 1 | Франция | Град: Рим | |
14:30 UTC+2 | Меаца 5' 15' | 27' Келер | Стадион: Национале 23.000 зрители Съдия: Берт |
27 октомври 1935 г. | Чехословакия | 2 – 1 | Италия | Град: Прага | |
14:00 UTC+2 | Хорак 52' 80' | 75' Пито | Стадион: Щат 12.000 зрители Съдия: Ескартин |
24 ноември 1935 г. | Италия | 2 – 2 | Унгария | Град: Милано | |
14:30 UTC+2 | Колаузи 69' Ферари 70' |
43' 79' Сароси | Стадион: Арена Чивика 45.000 зрители Съдия: Вентрих |
5 април 1936 г. | Швейцария | 1 – 2 | Италия | Град: Цюрих | |
15:00 UTC+2 | 77' Вилер | 44' Демария 77' Колаузи |
Стадион: Хардтурм 18.000 зрители Съдия: Иванчиш |
17 май 1936 г. | Италия | 2 – 2 | Австрия | Град: Рим | |
16:00 UTC+2 | Демария 64' Пасинати 78' |
28' Йерусалем 72' Вертъл |
Стадион: Национале 20 000 зрители Съдия: Вон Хертзка |
31 май 1936 г. | Унгария | 1 – 2 | Италия | Град: Будапеща | |
16:00 UTC+2 | Турай 70' | 31' Пасинати 77' Меаца |
Стадион: Унгария 18.000 зрители Съдия: Милес |
25 октомври 1936 г. | Италия | 4 – 2 | Швейцария | Град: Милано | |
15:00 UTC+2 | Меаца 26' Пиола 37' 53' Пасинати 60' |
31' Бикел 76' Диболд |
Стадион: Сан Сиро 40 000 зрители Съдия: Бовенс |
25 април 1937 г. | Италия | 2 – 0 | Унгария | Град: Торино | |
15:00 UTC+2 | Колауси 33' Фроси 81' |
Стадион: Муниципале 28 000 зрители Съдия: Бенгертер |
23 май 1937 г. | Чехословакия | 0 – 1 | Италия | Град: Прага | |
16:00 UTC+2 | 24' Пиола | Стадион: Спарта Плац 35.000 зрители Съдия: Бовенс |
27 май 1937 г. | Норвегия | 1 – 3 | Италия | Град: Осло | |
15:00 UTC+2 | Даниелсен 76' | 14' Меаца 20' 54' Пиола |
Стадион: Улеваал 17.000 зрители Съдия: Бирлем |
31 октомври 1937 г. | Швейцария | 2 – 2 | Италия | Град: Женева | |
15:00 UTC+2 | (д.) Валачек 17' Вагнер 23' |
5' 85' Пиола | Стадион: Сервет Съдия: Люингтън |
5 декември 1937 г. | Франция | 0 – 0 | Италия | Град: Париж | |
14:30 UTC+2 | Стадион: Прак де Пренс 40 000 зрители Съдия: Вутрих |
15 май 1938 г. | Италия | 6 – 1 | Белгия | Град: Милано | |
16:00 UTC+2 | (д.) Меаца 17' Андреоло 28' Пасанати 58' Пиола 71' 80' 84' |
2' Капеле | Стадион: Сан Сиро 25 000 зрители Съдия: Бовенс |
22 май 1938 г. | Италия | 4 – 0 | Югославия | Град: Генуа | |
16:00 UTC+2 | Колауси 6' Пиола 12' (д.) Меаца 62' Ферари 84' |
Стадион: Луиджи Ферарис 25 000 зрители Съдия: Бирлем |
5 юли 1938 г. | Италия | 2 – 1 | Норвегия | Град: Марсилия | |
15:00 UTC+2 | Ферарис 2' Пиола 94' |
83' Брустад | Стадион: Мунисипал 22 000 зрители Съдия: Беранек |
12 юни 1938 г. | Франция | 1 – 3 | Италия | Град: Париж | |
15:00 UTC+2 | Хайзерер 10' | 9' Колауси 52' 72' Пиола |
Стадион: Коломб 61 000 зрители Съдия: Берт |
16 юли 1938 г. | Италия | 2 – 1 | Бразилия | Град: Марсилия | |
15:00 UTC+2 | Колауси 5' (д.) Меаца 60' |
87' Пелисиари | Стадион: Мунисипал 35 000 зрители Съдия: Вутрих |
19 юни 1938 г. | Италия | 4 – 2 | Унгария | Град: Париж | |
15:00 UTC+2 | Колауси 5' 35' Пиола 16' 82' |
7' Титкош 70' Сароси |
Стадион: Коломб 60 000 зрители Съдия: Капдевил |
26 март 1939 г. | Италия | 3 – 2 | Германия | Град: Флоренция | |
14:30 UTC+2 | Пиола 9' 48' Биавати 35' |
26' Ханеман 78' Янес |
Стадион: Джовани Берта 25 000 зрители Съдия: Берт |
13 май 1939 г. | Италия | 2 – 2 | Англия | Град: Милано | |
14:30 UTC+2 | Биавати 49' Пиола 64' |
19' Лаутън 77' Хал |
Стадион: Сан Сиро 60 000 зрители Съдия: Бовенс |
4 юни 1939 г. | Югославия | 1 – 2 | Италия | Град: Белград | |
15:00 UTC+2 | Перлич 65' | 35' Пиола 61' Колауси |
Стадион: Белградски 35 000 зрители Съдия: Лангенус |
8 юни 1939 г. | Унгария | 1 – 3 | Италия | Град: Будапеща | |
16:00 UTC+2 | Кишели 77' | 1' Пиола 59' 68' Колауси |
Стадион: Ференцварош 35 000 зрители Съдия: Томпсън |
11 юни 1939 г. | Румъния | 0 – 1 | Италия | Град: Букурещ | |
17:30 UTC+2 | 32' Колауси | Стадион: Републики 28 000 зрители Съдия: Баранек |
20 юли 1939 г. | Финландия | 2 – 3 | Италия | Град: Хелзинки | |
17:00 UTC+2 | Лехтонен 22' Векстрьом 87' |
12' 28' 84' Пиола | Стадион: Олимпийски 28 000 зрители Съдия: Еклинд |
Отличия
редактиранеКлубни
редактиране- Серия А: 3
Национални
редактиранеЗлато | Италия 1934 |
Злато | Франция 1938 |
- Централно Европейска Купа: 2
Злато | 1927 – 30 |
Сребро | 1931 – 32 |
Злато | 1933 – 35 |
Индивидуални
редактиране- Голмайстор на Серия А: 3
- Голмайстор на Митропа: 3
- Зала на славата на италианския футбол[19]
- 2011: посмъртно
- Голмайстор на Интер: 243 гола (клубен рекорд)
- Голмайсторски дебют в Серия А: 31 гола (рекорд)
- Голмайстор на Италия: 33 гола (второ място)
Капитани на ФК Интер | ||
---|---|---|
Предшественик | Период | Наследник |
Леополдо Конти | Джузепе Меаца 1931 – 1940 |
Атилио Демария |
Източници
редактиране- ↑ www.gazzetta.it
- ↑ www.sportal.bg, архив на оригинала от 6 октомври 2014, https://web.archive.org/web/20141006115253/http://www.sportal.bg/news.php?news=330404, посетен на 25 септември 2014
- ↑ www.olympicstadiumturin.com
- ↑ www.rsssf.com
- ↑ www.tuttomercatoweb.com
- ↑ а б в www.giuseppemeazza.it
- ↑ www.espnfc.com
- ↑ persona.rin.ru
- ↑ а б www.inter.it
- ↑ а б www.inter.it
- ↑ www.fifa.com
- ↑ www.giuseppemeazza.it
- ↑ www.inter.it
- ↑ sporta.bg
- ↑ www.giuseppemeazza.it
- ↑ www.giuseppemeazza.it
- ↑ www.giuseppemeazza.it
- ↑ www.inter.it // Архивиран от оригинала на 2014-10-06. Посетен на 2014-10-02.
- ↑ vivoazzurro.it