Испанска инквизиция: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник; факт
махам твърдения без източник; факт
Ред 5:
 
== Исторически предпоставки за възникване и значение ==
{{факт|Избуяването на Испанската инквизиция, превръщайки я държава в държавата ''([[латински|лат]]. [[Status in statu]])'', е благоприятствано от историческите събития в [[Европа]] и [[Средиземноморие]]то в края на [[14 век|14]] и [[15 век]]. На изток, въпреки страшния разгром на ''[[Баязид I]] Светкавицата'' в [[битка при Ангора|битката при Ангора]], [[Османска империя|Османската държава]] постепенно се стабилизира, превръщайки се в заплаха за последните християнски владения на [[Балкани]]те. След християнската загуба в [[битка при Варна|битката при Варна]], става ясно, че [[Константинопол]] е сериозно застрашен. Папството е заинтересовано всячески да окаже помощ на [[православие|източните християни]]. Стига се и до [[уния]] по време [[Фераро-Флорентински събор|вселенския събор във Ферара и Флоренция]]. Последните двама [[император на Византия|византийски императори]] загърбват вековните [[теология|теологични]] [[спор]]ове с [[папа|папи]]те в името на общохристиянските ценности и идея. Дори и този общохристиянски съюз не успява да предотврати най-значимото събитие през [[средновековие]]то - [[обсада на Константинопол (1453)|превземането на Константинопол]] от [[османци|османските турци]] през [[1453]] г. На власт в средата на 15 век в Османската империя е един от най-способните и опасни [[султан]]и - [[Мехмед II]], наричан още и ''Завоевателя''. Същият предприема през [[1481]] г. неуспешен опит да дебаркира с войски на [[Апенини]]те - виж [[отоманска инвазия в Отранто]], след което целия тогавашен християнски свят се почувства застрашен (и особено Папството) от османските завоевания в [[Европа]] и [[Северна Африка]]. Търговията с [[Ориент]]а е изцяло в османски ръце, което възпрепятства и застрашава посредством търговските интереси на [[Венецианска република|Венеция]] и [[Генуезка република|Генуа]] общоевропейската християнска [[икономика]] и [[сигурност]]. В този исторически период на [[Пиренейски полуостров|Пиренейския полуостров]] текат единствените обратни по посока и сила обществени процеси на тези на Балканите, които вдъхват вяра и увереност на Папството в успеха на предстоящата религиозна и [[Геополитика|геополитическа]] [[битка]] с османския [[ислям]] и [[експанзия|експанзионизъм]] насочен основно към сърцето на [[континент]]а - [[Централна Европа]]. Папството посредством институцията на Католическата църква естествено всячески подкрепя Реконкистата, като я усилва и заздравява внасяйки своя религиозен дан за успеха на едно общоевропейско и общохристиянско дело към [[европейска цивилизация|Европейската цивилизация]] - учредяването на Испанската инквизиция, най-мощното оръжие за борба срещу неверниците и [[ерес]]ите, което изиграва съществена роля за успеха за окончателното обединение на Испания и откриването на [[Америка]] от генуезеца на испанска служба при монарсите [[Фердинанд Арагонски]] и [[Изабела Кастилска]] - [[Христофор Колумб]].|2014|10|6}}
 
== Цели ==
{{факт|Главната цел които си поставя Испанската инквизиция е посредством [[религия]]та и [[вяра]]та да заздрави [[държава|държавността]], вдъхвайки увереност на онези, които са пораженчески настроени след превземането на Константинопол през 1453 г. (това историческо събитие предизвиква неимоверен отглас в Европа). За целта се намира за необходимо да се обърнат към "истинската вяра" онези неверници на Иберийския полуостров, които представляват опасност за християнските монархии и [[власт]] там - [[маври]]те, [[мориски]]те и най-вече [[евреи]]те (наричани по-сетне вече покръстени презрително [[марани]] и [[нови християни]]). Торквемада успешно полага основите на Испанската инквизиция, превръщайки я в институция посредством която се изгражда през следващия [[16 век]] първата [[колониални империи|световна империя]] след [[Велики географски открития|Великите географски открития]] - [[Испанска империя|Испанската]].|2014|10|6}}
 
== Начало ==
{{факт|Началото на организирането на Испанската инквизиция като самостоятелна и независима институция се поставя през 80-те години на 15 век на основата на [[Доминикански орден|Доминиканския орден]]. За целта Торквемада свиква ''Генерална асамблея на испанските инквизитори'', която изработва правната основа с правилата за провеждането на [[следствие|следствия]]та и бъдещите [[съдебен процес|съдебни процеси]] спрямо онези фиктивни приемници на вярата, които приемат да се [[покръстване|покръстят]] с цел да останат в Испания след превземането на [[Гранада]] по една или друга причина и най-вече по користни подбуди с цел да съхранят [[богатство|богатства]]та си от времената на ислямските завоевания и господство на [[полуостров]]а ([[8 век|8]] - [[15 век]]).|2014|10|6}}
 
== Дейност ==
{{факт|Испанската инквизиция е относително независима институция от светската ([[крал на Испания|краля на Испания]]) и религиозна власт (Папство) осъществявайки дейността си по свои вътрешни правила и подчинявайки се на свой ръководител, лидер и водач наричан ''Велик инквизитор'' - виж [[списък на Великите инквизитори на Испанската инквизиция]]. Разбира се, светските и религиозни власти са имали своите възможности да влияат върху инквизицията, но това влияние е било ограничено по редица предимно [[доктрина|доктринални]] причини.|2014|8|11}}
 
== Инквизиционен процес ==
{{Основна|Инквизиционен процес}}
{{факт|Правилата за провеждане на инквизиционния процес под формата на [[трибунал]] са базирани на основата на римското право. [[Наказание|Наказания]]та налагани на осъдените и признати за виновни лица са типичните през [[средновековие]]то, включително и [[смърт]]ни. Особеното е, че е въведено публичното изгаряне на клада ([[аутодафе]]то), в съчетание с [[конфискация|конфискуване]] на [[имущество]]то на осъдения.|2014|8|11}}
 
=== Съдебен състав ===
{{факт|Инквизационният трибунал първоначално се е състоял от Председател, 2-ма [[адвокат]]и-[[оценител]]и и 3-ма кралски съветници. Тази съдебна организация се оказва недостатъчна и неефективна, и вместо нея е създадена цяла система от инквизиторски институции начело с Централен инквизиторски съвет ''([[испански|исп]]. Consejo de la suprema)'' и 4-ри местни инквизиторски съдилища, чийто брой по-късно е увеличен до 10. Конфискуваното имущество от еретиците, е осребрявано и внасяно в специален [[фонд]], чийто средства са служели за издръжка на инквизиторските съдилища и които, според някои автори и изследователи на Испанската инквизиция, са послужили за обогатяване на Папството и Испанската кралска хазна. През [[1484]] г. Торквемада на нарочен [[форум]] наречен ''Генерална асамблея на членовете на испанските инквизационни трибунали'', проведен в [[Севиля]], прокарва приемането на ''Инквизационен [[кодекс]]'' (състоящ се първоначално от 28 [[постановление|постановления]], като още 11 били добавени по-късно), който регламентира изцяло инквизиционния процес.|2014|8|11}}
 
== Галерия ==