Стара Черна гора: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 4:
Това е територията отвъд река [[Бояна (река)|Бояна]], която започва с така известния [[Велики плаж]], и била в самостоятелен [[апанаж]] за престолонаследниците. След като е в патримониума на [[Елена Българска]], преминава във владение на [[Балши]]те.
 
== Стара Черна гора в българската книжовна история ==
В Стара Черна гора - в [[Обод]] (печатницата е пренесена в [[Цетине]], -а после във [[Венеция]]) e отпечатана първата българска ([[кирилица|кирилска]]) [[инкунабула]] (до завоюването на областта от османците в 1496 г.) ведно с [[Псалтир]]а - през 1494 г. - частично ''Житието на [[Стефан Дечански]]'' от [[Григорий Цамблак]]. <ref>{{cite book |last= Цибранска-Костова |first= Марияна |authorlink= Марияна Цибарнска-Костова |title= Етюди върху кирилската палеотипия XV-XVIII в., стр. 198, ISBN 978-954-617-017-0 |year= 2007 |publisher= Гутенберг. }}</ref>
 
Първият български [[палеотип]] е ''Житието на [[Света Петка Българска]]'' от [[Евтимий Български]], отпечатано последователно в годините 1520, 1527, 1536 и 1547 г. в печатарското ателие на [[Божидар Вукович]] във [[Венеция]] <ref>{{cite book |last= Цибранска-Костова |first= Марияна |authorlink= Марияна Цибарнска-Костова |title= Етюди върху кирилската палеотипия XV-XVIII в., стр. 10, ISBN 978-954-617-017-0 |year= 2007 |publisher= Гутенберг. }}</ref>, наследено от сина му [[Винченцо Вукович]], който поради обстоятелството, че ''работи с католици хървати и далматинци'', предава печатницата на [[Яков Крайков]]. <ref>{{cite book |last= Цибранска-Костова |first= Марияна |authorlink= Марияна Цибарнска-Костова |title= Етюди върху кирилската палеотипия XV-XVIII в., стр. 55, ISBN 978-954-617-017-0 |year= 2007 |publisher= Гутенберг. }}</ref>
Ред 23:
* {{sr икона}} [http://www.njegos.org/heritage/zemljopis.htm ЗЕМЉОПИС КЊАЖЕВИНЕ ЦРНЕ ГОРЕ]
* Черна гора (книга) от Елиссавета Н. Водовоза; 1885 г.; Пловдив; 1885 г.; стр. 85. (''дигитална библиотека на СУ "Св. Кл. Охридски"'')
 
{{Шаблон:Крепости на Зета}}
 
{{Черна гора-мъниче}}