Саламбо: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
факт
Ред 42:
Излизането на „Саламбо“ на френския книжен пазар напълно отговаря на желанието на френската публика, въпреки че същата е преситена от вълната реалистични разкази по темата източна екзотика и окултизъм. Сякаш френския читател намира в последния роман на Флобер нещо много по-близко и го харесва много, приемайки даже отвратителните [[садизъм|садистични]] жертви на [[Молох]], и назабравимата сцена на съвокупление на Саламбо с питона довела до свалянето на голямата картагенска маска под уханието екзотичната миризма на пъдпъдък от [[храм на Ешмун|храма на Ешмун]] за омаяния и опиянен от „[[свобода, равенство, братство]]“ френски читател.
 
{{факт|Още през 1862 г. „Саламбо“ се появява в руски превод. Знаменитият роман на Флобер е сравним с двата колоса на [[руска класическа литература|руската класическа литература]] от 19 век - „[[Война и мир]]“ и „[[Братя Карамазови]]“ с незабравимия образ на [[великият инквизитор]] от разказа на [[Иван Карамазов]].|2014|10|16}}
 
{{факт|Въпреки всичко излизането на Саламбо взривява френската публика. Флобер по принцип е безразличен към критиката. Отзивите за него са диаметрално противоположни. Бодлер заявява „красива книга, пълна с недостатъци“. Археологът Фрьонер и влиятелния критик [[Шарл-Огюстен дьо Сент-Бьов]] хвърлят сянка на съмнение върху достоверността на историческото и археологическо описание на събитията.|2014|10|16}}
 
{{факт|От друга страна, авторът на „Парижката Света Богородица“ [[Виктор Юго]] пише в [[неовизантийски стил]] възторжен отзив за произведението, заявавайки „това е прекрасна, могъща и научна книга. ... Вие сте възкресили изчезнал свят и с това поразително възкресение сте съчетали потресаваща драма“. [[Льоконт дьо Лил]] пише по [[тема]]та, че „всичко е пълно със сила и блясък и най-вече е пронизано с такъв необичаен гений, който е присъщ за нашето време, възкресяващи парче по парче отминалите епохи“, а композиторът [[Ектор Берлиоз]], е както винаги несдържан в чувствата си пишейки до автора: „Исках още днес да дотичам при вас, но това се оказа невъзможно. Обаче не мога да чакам дълго, без да ви кажа, че книгата ви ме изпълни с възторг, изумление и ужас. Бях потресен и цяла нощ я сънувах. Какъв стил! Какви познания по археология! Какво въображение!“.|2014|10|16}}
 
== Източници ==