'''Главното квантово число''', означавано с ''n'', e едно от четирите квантови числа (другите са [[орбитално квантово число]] - ''l'', [[магнитно квантово число]] - ''m'' и [[спин|спиново]]ово - ''s'').
Четирите квантови числа определят недвусмислено квантовото състояние на даден електрон в атоматома. Те се използват за намиране на [[вълнова функция|вълновата функция]] (или [[атомна орбитала|орбиталата]]) на един електрон в даден атом. Според [[Принцип на Паули|Принципа на Паули]] два електрона в един атом не могат да имат еднаква вълнова функция (еднаква по форма, енергия и пространствена насоченсотнасоченост орбитала). Това единствено се наблюдава при електрони, различаващи се по спин (спиново квантово число - — s).
Главното квантово число теоретично може да приема стойности от 1 до ∞ (всички положителни целочислени стойности), но нaна практика то заема стойности от 1 до 7.
Главното число е свързано cс енергията на електрона и cс размерите на електронния облак. Определя и характеризира [[Енергетично ниво|енергетичните нива]], на които може да се намира електронът, n = 1 отговаря на най-ниска стойност на енергията, която електронаелектронът в един атом може да има. По-големите стойности на n отговарят на по-висока енергия на електрона. BВ същия ред нарастват и размерите на електронните облаци. Електрони, които имат еднакво главно квантово число, образуват електронен слой. Конкретната стойност на n определя вида на слоя - — K, L, M... Броят на числените стойности на n е равен на броя на електронните слоеве (т.е. 7).
Главното квантово число се появява при [[квантуване]] на енергията на системата ядро-електрон, както е дадено във формулата:
