Георги Бенковски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Български национални герои using HotCat |
Редакция без резюме |
||
Ред 29:
По време на обявяването на [[Априлското въстание]], на [[20 април]] [[1876]] г. в [[Копривщица]], Бенковски е в [[Панагюрище]] заедно с повечето други апостоли. Когато разбира, че в [[Копривщица]] вече се бият, той обявява въстанието и в [[Панагюрище]], след което бързо сформира чета и тръгва да вдига и околните села. [[Хвърковатата чета]], с която неуморно обикаля целия регион и успява да мобилизира и мотивира много въстаници, играе централна роля във военните действия на въстанието. Към четата се включват даже шестима хървати от [[Далмация]] и един немец, които работят на жп станцията в [[Белово]]. Единият от тях, Стефан-Далматинеца, е последният им байрактар.
След жестокото потушаване на бунта в Панагюрския регион, Бенковски и четата се отправят към [[Тетевен|Тетевенския балкан]], където на [[25 май]] след предателство от страна на [[дядо Въльо]] пада в река [[Костина]], пронизан от куршума на баш-потеряджията Рюзгяр Хаджи Ахмед ага. Главата му е пратена в [[Ботевград]], а след това в [[София]]. Тези събития са документирани от [[Захари Стоянов]] в "[[Записки по българските въстания]]". Самият автор преживява по чудо организираната им засада.
[[File:Geoggi-Benkovski.JPG|thumb|200 px|"Кървавото кладенче", мястото, където е измита отрязаната глава на Бенковски, м-ст Костина]]
| |||