Максим Горки: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м.
Ред 60:
В края на 1891 Пешков е в [[Тифлис]], където влиза в среда на революционно настроени интелигенти, работници и [[интернирани]] [[революционери-марксисти]]. Появява се и първият разказ на Максим Горки "Макар Чудра". През 1898 са публикувани два тома "Очерци и разкази". Това издание има голям успех и бързо печели широко признание. [[Лев Толстой|Толстой]] и [[Чехов]] дават висока оценка на постиженията му, а [[Ленин]] го нарича "европейски знаменит писател".
 
Най-голямото постижение на Горки е, че той успява да отрази мощното движение на революционната борба в народните недра, да предскаже народната победа. Чрез романтичната символика на картините и образите той постига вътрешна динамичност на повествованието, забележителна персонификация на природата. Романът "[[Майка]]", написан през 1906, е едно от най-хубавите произведения в дореволюционното творчество на Горки, едно от класическите произведения в руската и световната литература. Той е вдъхновен от истинска случка и включва впечатленията на Горки от тежкия живот на [[сормовските работници]], от тяхната революционна борба. Това е роман за [[работническата класа]] в Русия, за нейния героичен път, за високия ѝ идеал. Писателят внушава, че бъдещето принадлежи на революционните сили. В романа си Горки за пръв път прилага обоснования от [[Ленин]] принцип на [[комунистическата партия]].
 
С романа си "[[Майка]]", Горки става основоположник на [[социалния реализъм]] в руската литература. Създава легендарно-героични и романтични образи — „''Старицата Изергил''“, „''Песен за сокола''“, „''Песен за буревестника''“. Автор на романите „''Тома Гордеев''“, „''Майка''“, драмата „''[[На дъното]]''“. На неговото перо принадлежат литературните статии и портрети за [[Пушкин]], [[Лев Толстой]], [[Сергей Есенин]], [[Тарас Шевченко]]. Помага на [[Алексей Толстой]], [[Михаил Пришвин]] и [[Владимир Маяковски]] да се утвърдят.
Ред 66:
През 1930-те год. той създава пиесите „''Егор Буличов и другите''“, „''Васа Железнова''“. Започва да публикува романа-епопея „''Животът на Клим Самгин''“. Създава и редактира много списания и литературни поредици. Организира издателство „''Световна литература''“.
 
КритическияКритическият му поглед върху съветската действителност постоянно дразни болшевиките и самиясамият Ленин оказва върху Горки огромен натиск да напусне страната. Горки най-после приема и заминава за Германия, където след революционния хаос вече има огромна руска общност от 600, 000. Той живее в Германия две години и половина и след това по здравословни причини заминава за Италия, откъдето следи активно развитията в Русия.
 
И ето тук става нещо, което поставя живота му на съвсем други везни: в 1928 Сталин прави опит да привлече Горки обратно в Русия. За повод той използва 60-годишнината на писателя.
 
Горки приема и се връща в Съветския Съюзсъюз. Неговото пристигане в Русия е съпроводено от екстравагантни празненства. От този момент неговиянеговият живот става съвсем различен. Той се оказва в среда на висши болшевики.
 
Горки умира в 1936 г. при неясни обстоятелства, според слуховете от дълго мъчещата го [[туберкулоза]]. Знае се обаче, че тогава състоянието му съвсем не е било лошо.