Димитър Пешев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
AKSKubrat (беседа | приноси)
Ред 17:
Димитър Пешев е роден в [[Кюстендил]] на [[25 юни]] ([[13 юни]] [[стар стил]]) [[1894]] г. През [[1915]] г. започва да учи [[право]] в [[Софийски университет|Софийския университет „Свети Климент Охридски“]], но прекъсва образованието си, за да участва в [[Първа световна война|Първата световна война]]. След войната завършва университета и работи като [[съдия]] в [[Пловдив]] и [[София]], по-късно като [[прокурор]], а от [[1932]] г. е [[адвокат]]. По това време участва в Управителния съвет на [[Български туристически съюз|Българския туристически съюз]] и на основаната през 1934 г. [[Банка Български кредит|Банка „Български кредит“]].
 
През [[1935]] г. Димитър Пешев става министър на правосъдието в първия кабинет на [[Георги Кьосеиванов]] (1935-[[1936]] г.). През [[1938]] г. е избран за подпредседател на [[XXIV Обикновено Народно събрание]], първото след [[Преврат в България (1934)|Деветнадесетомайския преврат]]. От [[1940]] г. заема същата длъжност в [[XXV Обикновено Народно събрание]].
 
От [[1940]]&nbsp;г. отново е подпредседател на [[XXV Обикновено Народно събрание]]. Той гласува за приемането на антисемитския Закон за защита на нацията и председателства заседанието на 19 ноември на 1940 г. с което той е приет <ref>[http://www.bulgarianjews.bg/institutions/parliament/ 1940 г. Първо четене в Народното събрание на Законопроекта за защита на нацията]</ref>.
 
На 8 март [[1943]]&nbsp;г. Димитър Пешев научава от делегация на свои съграждани от Кюстендил, че съгласно подписаната тайна спогодба с [[Нацистка Германия|Третия Райх]] близо 50 хиляди [[евреи]] от старите предели на [[България]] ще бъдат депортирани в Германия във връзка с т.нар. „[[Окончателно решение на еврейския въпрос]]“. Кюстендилската делегация е съставена от депутата [[Петър Михалев]], търговеца [[Асен Суичмезов]], учителя [[Владимир Куртев]] и адвоката [[Иван Момчилов (политик)|Иван Момчилов]].На [[17 март]] Пешев инициира остро протестно писмо до министър-председателя [[Богдан Филов]] против депортацията, което е подписано от общо 43 [[народен представител|народни представители]]. Заради това на [[26 март]] той е свален от поста си, но безпрецедентният факт, че парламентът дискутира тайните планове за депортацията на българските евреи, допринася за тяхното осуетяване.