Димитър Пешев
Димитър Йосифов Пешев е български политик, известен със своята роля за спасяването на българските евреи.
| Димитър Пешев | |
|---|---|
| български политик | |
 | |
| Роден | |
| Починал | 20 февруари 1973 година
|
| Националност | българин |
| Учил в | Софийски университет |
| Награди | Стара планина (1997) Почетни граждани на Кюстендил (1997) Праведници на света (10 януари 1973) |
| Народен представител в: XXIV ОНС XXV ОНС | |
| Уебсайт | Peshev.org |
| Димитър Пешев в Общомедия | |
Той е почетен гражданин на Израел, а през 1997 г. получава посмъртно най-високия български орден „Стара планина“. Удостоен е със званието „почетен гражданин на Кюстендил“ през 1997 г.
БиографияРедактиране
Роден е в Кюстендил на 13/25 юни 1894 г. През 1915 г. започва да учи право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Прекъсва образованието си, за да участва в Първата световна война. След войната завършва университета.
Работи като съдия в Пловдив и София, по-късно като прокурор, а от 1932 г. е адвокат. По онова време е член на управителния съвет на Българския туристически съюз и на банка „Български кредит“, основана през 1934 г.
През 1935 г. Димитър Пешев става министър на правосъдието в първия кабинет на Георги Кьосеиванов (1935 – 1936). На този пост той разработва предложение за въвеждане на граждански брак, което остава неутвърдено.[1] През 1938 г. е избран за подпредседател на XXIV обикновено народно събрание, първото след Деветнадесетомайския преврат.
От 1940 г. отново е подпредседател на XXV обикновено народно събрание. Гласува за приемането на антисемитския Закон за защита на нацията и лично председателства заседанието, на което е приет на 19 ноември на 1940 г.[2]
След подписването на Споразумението Белев-Данекер научава от делегация на свои съграждани от Кюстендил, че съгласно подписаната тайна спогодба с Третия Райх близо 50 хиляди евреи от старите предели на България ще бъдат депортирани в Германия във връзка с т.нар. „Окончателно решение на еврейския въпрос“ (8 март 1943 г.). Кюстендилската делегация е съставена от депутата Петър Михалев, търговеца Асен Суичмезов, учителя Владимир Куртев и адвоката Иван Момчилов. На 17 март Пешев инициира остро протестно писмо до министър-председателя Богдан Филов против депортацията, което е подписано от общо 43 народни представители. Заради това на 26 март е свален от поста си, но безпрецедентният факт, че парламентът дискутира тайните планове за депортацията на българските евреи, допринася за тяхното осуетяване.
След внезапната смърт на цар Борис III през август 1943 г. Пешев се бори за връщането на страната в семейството на демократичните западни държави и изобличава комунистическите партизани, възнамеряващи да предадат България на руснаците – позиция, която се отразява на съдбата му след Деветосептемврийския преврат.[3]
Въпреки неговия принос за спасяването на българските евреи, през 1945 г. Народният съд (Втори състав) го осъжда на 15 години строг тъмничен затвор, три милиона лева глоба и конфискация на цялото му имущество и лишаване от граждански права[4]„за фашистка дейност и антисемитизъм“. След застъпничеството на евреи, имащи влияние в правителството, доминирано от Българската комунистическа партия, е освободен след 13 месеца.
След 1968 г. започва да пише спомените си. Записките му се съхраняват в Централния държавен архив – фонд 1335К, 1 опис, 235 а.е.
Умира на 20 февруари 1973 г. в град София.[3]
ПочитРедактиране
Паметници и др.Редактиране
През 1973 г., малко преди да почине, е обявен за "праведник на народите от света".[5]
Освен с почетното гражданство на Кюстендил и Израел, делото на Димитър Пешев е почетено с дърво на негово име в Гората на праведниците в Ерусалим.[6]
На 16 октомври 1998 г. Италия е първата държава в Европа, която отдава почит към личността и делото на Димитър Пешев с възпоменателно честване в италианския парламент.[7]
На 25 януари 2000 г., по инициатива на българската делегация в ПАСЕ, в сградата на Съвета на Европа в Страсбург, наред с бюстовете на основателите на Обединена Европа, е поставен негов бюст – дар от Българското народно събрание – изработен от известния български скулптор Иван Минеков, а Международната фондация „Раул Валенберг“ изсича медал с неговия лик.
През 2000 г. в София е учредена фондация на името на Димитър Пешев. Съгласно нейния устав председател на фондацията следва да е председателят на Народното събрание на България.
Планинският рид Пешев на остров Ливингстън в Южните Шетландски острови, Антарктика, е наименуван в чест на Димитър Пешев.[8]
На 27 май 2018 г. в Киев е поставена паметна плоча на площад, наименуван през март същата година на негово име.
Къща музейРедактиране
Къщата на Димитър Пешев се намира на ул.„Цар Симеон I“ № 11, в центъра на гр. Кюстендил, зад Художествената галерия „Владимир Димитров-Майстора“.
През 2002 г. Община Кюстендил и посланикът на Израел, г-н Емануел Зисман, реализират проект за възстановяване на къщата и превръщането ѝ в музей. Тя е точно копие на родната къща на политика, адаптирана в центъра на града. Постоянно действащата изложба с оригинални вещи, снимки и факсимилета разказва за събитията от март 1943 г. и за световно признатите заслуги на Димитър Пешев и неговите кюстендилски съграждани, допринесли за спасяването на евреите в България.
ЛитератураРедактиране
- Gabriele Nissim. L'uomo che fermò Hitler. La storia di Dimităr Pešev che salvò gli ebrei di una nazione intera. Milano, Mondadori, 1999. ISBN 8804473312
- Нисим, Габриеле. „Човекът, който спря Хитлер: историята на Димитър Пешев, спасил евреите на една нация“ Първо издание на български – 1999. Второ издание на български – София, Нов български университет, 2018. ISBN 978-619-233-009-5
Вижте същоРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ Везенков, Александър. 9 септември 1944 г.. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 427.
- ↑ 1940 г. Първо четене в Народното събрание на Законопроекта за защита на нацията, архив на оригинала от 23 ноември 2014, https://web.archive.org/web/20141123134601/http://www.bulgarianjews.bg/institutions/parliament/, посетен на 2014-11-13
- ↑ а б Димитър Пешев. Човекът, който спря Хитлер. // book.store.bg.
- ↑ Присъда. ЦДА, фонд 1449, оп. 1, а.е. 43, л. 12. //
- ↑ „Връчването на официалното отличие „Праведник на народите от света“ на родственица на Димитър Пешев“ – статия в сайта на МВнР. Посетена на 21 септември 2022 г.
- ↑ Димитър Пешев - Яд ва-Шем ((en))
- ↑ Нисим, Габриеле. Отворено писмо до Симеон. // liternet.bg 15.12.2004, № 12 (61). Посетен на 17 септември 2022.
- ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Peshev Ridge.
ИзточнициРедактиране
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- Пешев, Димитър. „Спомени“, ИК Гутенберг, София, 2004.
- Нисим, Габриеле. „Човекът, който спря Хитлер: историята на Димитър Пешев, спасил евреите на една нация“ Първо издание на български – 1999. Второ издание на български – София, Нов български университет, 2018.[1]