Кримска война: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Балаклавско сражение
добавки
Ред 63:
Най-важната цел, която си поставят новосъздадените емигрантски политически формации, се свеждала до сформирането на доброволчески отряд, който да се включи в бойните действия на страната на руската армия. Българите участват във войната още от март 1854 г. - след преминаването на руската армия в [[Добруджа]] и обсадата на [[Силистра]]. Доброволците са наречени '''волунтири''' активна дейност в организирането им развива д-р [[Иван Селимински]].
 
Когато Русия вдига обсадата на Силистра, разпуска българските доброволчески отряди и започва да се изтегля от Влашко и Молдова, в [[Добруджа]] започват погроми срещу християните, като отделни убийства има дори в големи градове, като [[Варна]]. Това предизвиква [[Бежанец|бежанска]] вълна, като около 7 хиляди българи заминават за [[Бесарабия]], но почти всички се връщат по родните си места след края на войната.<ref name="дойнов">{{cite book hrf| last = Дойнов | first = Стефан | authorlink = Стефан Дойнов | year = 2005 | title = Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751-1878) | publisher = Академично издателство „Марин Дринов“ | location = София | pages = 119-124 | isbn = 954-322-019-0}}</ref>
 
Във войната се включват активно и [[българи в Украйна|българите в Украйна]] и [[Бесарабски българи|Бесарабия]]. От самото начало на войната те организират доброволно парични дарения, доставка на храни и транспортирането на имущество за армията. През лятото на 1855 година в домовете на българи в [[Одеса]] и съседните колонии са настанени 1200 ранени, за които няма място в одеските болници. Правят се опити за създаване на доброволчески части от местни българи, но руското правителство твърдо отказва. Въпреки това украински българи участват в други формирования, особено при действията в Добруджа.{{hrf|Дойнов|2005|243-247}}
 
В Парижкия мирен договор българският политически въпрос въобще не се третира. Последният отзвук от Кримската война е опитът за въстание в България през лятото на 1856 г. Начело на подготовката застава Никола Филиповски, известен в националната ни история под името [[Капитан дядо Никола|Дядо Никола]].
Line 73 ⟶ 75:
След войната в българските земи са преселени големи маси [[черкези]], които тероризират мирното население и създават допълнително недоволство към османската власт.
 
== Вижте същоБележки ==
<references />
* [[Голямата игра]]
 
; Цитирани източници
* {{cite book | last = Дойнов | first = Стефан | authorlink = Стефан Дойнов | year = 2005 | title = Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751-1878) | publisher = Академично издателство „Марин Дринов“ | location = София | isbn = 954-322-019-0 | lang = bg}}
 
== Външни препратки ==
Line 81 ⟶ 86:
* [http://chitanka.info/lib/text/5773/30 Просветното движение в България след Кримската война ]
 
== Източници ==
<references />
 
{{Руско-турски войни}}
{{Link FA|sl}}
 
[[Категория:Кримска война| ]]
{{Link GA|de}}
{{Link GA|ru}}