Беседа:Математика: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 25:
:: Направих някои поправки... При мен проблемът е, че на Word използвам шрифт с формат 8 или 10 и понякога се уливам да пиша прекомерно много детайли с идеята, че уж не съм написал кой знае колко. После обаче, като копирам тука текста, където явно шрифтът е по-голям, се получават едни романи и отекчителни писаници. Ако искате, поправяйте каквото не ви харесва. Добавете малко картинки. Също, който може, нека помогне с препратки към българска литература. PS Точно английската статия съм следвал като модел, но тя много не ми хареса, тъй като има цял абзац какво значило математиката като дума (което според мен е ненужна информация), а няма почти нищо за това как се развива математична теория. [[Потребител:Карамата бг|Карамата бг]] ([[Потребител беседа:Карамата бг|беседа]]) 17:56, 3 юни 2013 (UTC)
:::Поработих и аз по изглаждане на стила и посочване на вътрешни препратки, но трябва още доста. Особено уводът хич не ми харесва.--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 20:07, 6 юни 2013 (UTC)
=======================================
Здравейте!
Обикновено информацията в Уикипедия е надеждна и добре представена. За съжаление, не мога да кажа същото за страницата "Математика". Аз самият съм математик (университетски преподавател по математика) и статията ми направи доста странно впечатление.
Разбирам, че е трудно да се опише математиката. Да започнем от това, че не съществува общоприето определение за това, "що е математика". Тази трудност би трябвало да се изтъкне, а не да се прикрива. Ясно е също, че статията трябва да съдържа от всичко по малко и че трябва да е популярно написана - за широката публика. Въпреки това, считам, че има прекалено много "общи приказки" и твърде малко факти. Пример за неудачен подход е цитатът от Клеар Войси. Това е добре звучащо изречение, което обаче не казва кой знае какво, особено извадено от контекста. Наподобява стила на крилатите фрази и е подходящо за журналистическа статия, но не и за статия, която трябва да даде сведения за важна научна дисциплина.
Дори когато основната мисъл е правилна, формулировката често е подвеждаща или звучи неясно. Почти няма изречение, което да не предизвиква възражения. Взимам наслуки едно изречение, например следното: "Работата на математиците е да изучават вече зададени теории и да търсят чисто нови модели в областта на числата, време-пространството, философията, компютърните структури и т.н.":
1) Как така теориите са "вече зададени"? И какво значи да "изучават" теории. Изучават студентите. Естествено, всеки математик се учи цял живот, но това да е основната му работа... Все едно да ми плащат, че ходя на училище. Може би се има предвид, че някои математици предпочитат да работят в рамките на утвърдени, общоприети теории, като създават нови резултати (теореми) в тези теории; а други математици предпочитат да създават нови, понякога спорни, теории, като така поставят началото на нови направления в математиката. Ако това се е имало предвид, то съюзът "и" е крайно неуместен и объркващ; трябва да бъде "или", т.е. "... или да търсят чисто нови модели..."
2) Математиците не търсят модели в областта на философията. Това е работа на философите. Истина е, че поради своята дълбочина математиката граничи с философията и няма нищо лошо това да бъде изтъкнато в статията. Но математиката не е философия, а и начинът на мислене на математиците е доста различен от начина на мислене на философите, чак до степен на неразбиране: много често математиците не признават философските разсъждения за разсъждения изобщо (считат ги за прекалено мъгляви и произволни) и обратно - философите не проявяват интерес към мнозинството математически разсъждения, считайки ги за прекалено специални (т.е. твърде сухи): едва ли не математиците се занимават с дреболии и не виждат истински интересните проблеми на собствената си наука. Във всеки случай малко са математиците, които биха се зарадвали, ако ги нарекат философи (обратното също е вярно).
И така, с философия се занимават философите, а не математиците. Не е изключено математик да започне да философства. Всъщност всеки математик си има някаква философия(вкл. математическа), ала оставя ясна граница между това, което е философско пристрастие, и това, което е математическа истина (т.е. нещо доказано извън всяко съмнение).
3) Възникване на математиката
Никой не знае как точно е възникнала математиката, както не знае как точно са възникнали семейството, държавата, как е бил открит огънят и т.н. Тук не са уместни никакви категорични изказвания. Особено първият абзац се нуждае от пренаписване.
"Математиката, като вечно-разширяваща се съвкупност от абстракции и изследване на връзките между тях, е разбираема на живите същества от дълбока древност."
3.а) Граматически поправки: "вечно разширяваща се" (без тиренце), "разбираема за" вм. "разбираема на".
3.б) Думата "вечно" тук е крайно неподходяща. Вечността е твърде дълго нещо. Не знаем дали математиката ще се разширява вечно. Може пък да има някакъв предел на познанието. Но засега тя се разширява (както и другите науки). Затова е по-подходящо да се каже "постоянно" вм. "вечно". Постоянството не е същото като вечността. И не само се разширява, а се развива, т.е. промените се изразяват не само в количествени натрупвания, а и в качествени промени. А и това "вечно разширяваща се" звучи ужасно - кога ли ще експлодира този балон? :-)
И така, предлагам "постоянно развиваща се" вместо "вечно разширяваща се".
3.в)Дали математика ае съвкупност от асбтракции, е част от определението на тази наука и затова е доста спорно. Несъмнено, математиката е асбтрактна, т.е. тя съдържа множество асбтракции. Но пък и много от нейните понятия са твърде нагледни (напр. геометричните).
3.г) Че математиката била разбираема за живите същества от дълбока древност, е твърдение, предизвикащо само усмивка. Засега не сме прочели нито един математически трактат, написан от трилобит, нито пък динозаврите са оставили теореми. Че животните (поне висшите) имат представа за количество, е безспорно. Но този безспорен факт трябва да бъде изказан по безспорен начин, а не да бъде замъгляван с недобре формулирани фрази. Например следната фраза е изключително спорна:
3.д) "Така че появата на математическа мисъл предшества дори появата на човека като вид." Така ли? Наистина? Абе вие не знаете ли, че много хора, в това число философи, отхвърлят въобще наличието на мисъл у животните, каквато и да е мисъл, камо ли математическа. Дали са прави, е отделен въпрос. Но не съм съгласен да се формулира въз основа на два-три набързо скалъпени примера фундаментално философско твърдение и на всичкото отгоре то да се поставя в текст, който трябва да даде на неспециалист известна представа за математиката. Вие може да си имате философски позиции, но тук не е мястото да ги защитавате. Нали уж в Уикипедия се пишеше неутрално, безпристрастно и не знам си още как...
3.е) Разбрахме се вече, че не знаем кога точно е възникнала математиката, още по-малко "математиката като наука". Нито пък съм наясно какво е "сериозна наука". Много по-уместно е да се дадат съответните факти: да се каже с какви свидетелства разполагаме за математическите знания на хората от еди-си-кое хилядолетие пр. Хр., какви математически проблеми са решавали и на какво равнище, как са ги обяснявали, давали ли са доказателства и т.н. А да оставим на читателя да си класифицира съответната наука като сериозна или несериозна - както му е угодно.
3.ж) Какъв е този Райдонски египетски свитък? За папируса на Ринд ли става въпрос, или за нещо друго? Може би е известен под друго име в математическата литература на български; в такъв случай трябва да се използва вече утвърденото название. Название "Райдонски египетски свитък" чувам за първи път. Не може постоянно да си прекрояваме названията. До вчера беше "Марк Твен", от утре - "Марк Туейн"...
4) "алгебрата (кръстена на Мохамeд ал Хорезми)"
4.а) Алгебрата не е "кръстена" на Мохамед ал Хорезми, а на едно от съчиненията му, което съдържа думата "ал-габр" в заглавието си. На Мохамед ал Хорезми е "кръстен" терминът алгоритъм (латинизираната версия на "ал-Хорезми").
4.б) Кръщават се хора (а в преносен смисъл - и кораби). Предметите и явленията се наричат, назовават или именуват.
Най-добре би било изречението да гласи: <<Терминът "алгебра" произхожда от заглавието на едно от съчиненията на арабския математик Мохамед ал-Хорезми: "Кратка книга за смятането с приведение и двустранно отнемане" (на арабски: "ал-китаб ал-мухтасар фи хисаб ал-габр уал-мукабала"). Арабската дума "ал-габр" означава приведение или преобразуване, т.е. алгебрата изучава правилата за работа с математически формули.>>
И т.н.
Щом критикувам даден текст, е най-добре да седна и да съчиня собствен вариант. Не знам дали ще имам толкова време. Все пак, не е зле да се обърнете към някой професионален математик да прегледа основно статията.
| |||