Виктор Григорович: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Руски езиковеди using HotCat |
Редакция без резюме |
||
Ред 9:
| починал-дата= [[19 декември]] [[1876]]
| починал-място= [[Елизаветград]], [[Руска империя]]
}}
'''В̀иктор Ив̀анович Григор̀ович''' е [[руснаци|руски]] [[филология|филолог]]-[[славистика|славист]], професор в [[Казан (Русия)|Казан]], [[Москва]] и [[Одеса]]. Григорович е първият учен, който посещава през [[1844]]-[[1847|47]] година българските земи и изнася от тях около 60 ценни ръкописа от XI – XVIII век, например така нареченото „[[Охридско евангелие]]“, „[[Рилски глаголически листове]]“, от 11 век (виж: И. Гошев, „Рилски глаголически листове“, София, 1956) и „[[Мариинско евангелие|Мариинското евангелие]]“. (Всички ръкописи са описани от: Викторов А. Е., Собрание рукописей В. И. Григоровича. Москва, тип. Лаврова, 1879). Донася в Русия [[Хлудовски псалтир|Хлудовския псалтир]].След това пътешествие, което трае две години и половина, издава "Очерк путешествия по Европейской Турции" // Ученые записки Казанского университета, кн. III, 1848 (отделно второ изд. - Москва 1877).▼
'''В̀иктор Ив̀анович Григор̀ович''' е руски [[филолог]]-[[славист]], професор в [[Казан (Русия)|Казан]], [[Москва]] и [[Одеса]].
През 1864 година Григорович се запознава с младия [[Христо Ботев]], който по това време учи в одеската Втора гимназия, и му възлага преводи на руски на български народни песни. С негово съдействие Ботев се записва за кратко в [[Одески национален университет|Императорския новорусийски университет]].<ref name="дафинов">{{cite book | last = Дафинов | first = Здравко | authorlink = Здравко Дафинов | year = 2007 | title = Безсмъртен и гениален. Автентичният Христо Ботев | publisher = Изток-Запад | location = София | pages = 30-33, 36-40 | isbn = 978-954-321-312-2}}</ref>▼
▲
▲През 1864 година Григорович се запознава с младия [[Христо Ботев]], който по
[[Файл:Viktor Grigorovich 2.jpg|дясно|мини|250п|Виктор Григорович]]
Издава още: „Краткое обозрение славянских литератур“, „Опыт изложения литературы словен“ (1844), „Статьи, касающиеся древнего славянского языка“ (1852), „О Сербии в ее отношении к соседним державам в XIV—XV в.“ (1859), „Статьи, касающиеся древнеславянского языка“ (Казань., 1852); „Описание четвероевангелия, писанного глаголицей“ („Известия Академии Наук, по II отд.“, II, 242, 1852); „Послание русского митрополита Иоанна II“ („Ученые записки II отделения Академии Наук“, I, 1854); „О Сербии в ее отношении к соседним державам в XIV - XV в.“ (Казань, 1859); „Древнеславянский памятник, дополняющий житие святых апостолов Кирилла и Мефодия“ (Казань, 1862); „Как выражались отношения константинопольской церкви к окрестным северным народам в начале Х в.“ (Одесса, 1866); „Из летописи науки славянской“ („Записки Новороссийского университета“, VI, 1871); „Я. А. Коменский, славянский педагог-реалист XVIII в.“ (Одесса, 1871); „Записки антиквара о поездке его на Калку и Калмус и пр.“; „Об участии сербов в наших общественных отношениях“ („Записки Новороссийского университета“, XXI, 1876) и други.
Line 29 ⟶ 32:
<references/>
[[Категория:Филолози|Григорович, Виктор]]▼
[[Категория:Слависти|Григорович, Виктор]]▼
[[Категория:Личности (Кировоград)]]▼
[[Категория:Руски езиковеди]]
[[Категория:Руски учени]]
▲[[Категория:Личности (Кировоград)]]
| |||