Клод Симон: Разлика между версии

| сорткат = Симон,Симó<ref> Клодfrançais : Simon [simɔ̃]

|Jump имеup =↑</ref>, Клод Симон

'''КлодJump Симонup ↑</ref>''' (на [[френски език|френски]] ''Claude Simon'') е [[Франция|френски]] [[писател]], възприеман като представител на френския „[[нов роман]]“ от средата на [[20 век]]. Той получава [[Нобелова награда за литература]] през [[1985]] година.

Бащата на Клод СимонСимó загива още в началото на Първата световна война и той израства в семейството на майка си, което живее в Перпинян, южна Франция. След смърта и&#768; в 1925г, е изпратен да учи в Париж, където по нататък посещава частната художествена академия на Андре Лот (Lhote) и се занимава с фотография <ref>Simon C., ''Photographies, 1937-1970'', Éditions Maeght</ref>. Мобилизиран е за Втората световна война, в конен полк, който бива разгромен още в първото сражение. СимонСимó е пленен, но успява да избяга и се присъединява към френската съпротива. В 1946&nbsp;г. публикува първия си роман, който започнал още преди войната. През петдесетте години публикува още няколко романа, към който по късно се отнася снизходително, но творчеството му бива оценено през следващото десетилетие, когато получава няколко награди. Макар и рядко СимонСимó обявява политическите си позиции: срещу Франко, против алжирската война и за френската ядрена програма.

Нобеловата награда е присъдена на Клод СимонСимó през 1985 г. и в словото при получаването и&#768; той казва:

В живота си като писател Клод СимонСимó поделя времето си между Париж и местата на своето детство в Южна Франция. Погребан е в Монпарнас.

Творчеството на Клод Симон Симó се състои от основно романи и малък брой есеистични или други публикации. <ref> (1966)''Femmes'' (за 23 картини на Хуан Миро), Éditions Maeght; (2012) ''Quatre conférences'' (1980 до 1993), Éditions de Minuit </ref>.От края на 50те неговите книги излизат в издателство „Минюи“, което е и причинатаa той да бъде считан за представител на 'Новия роман'. Днес неговото писане изглежда не толкова иновативно, колкото усъвършенстващо: похватите, които ползва могат да бъдат намерени още у [[Марсел Пруст]] и [[Уилям Фокнър]], но въпреки това то носи собствена оригиналност. Според преценката на Нобеловия комитет, награда му се присъжда като на писател ”който съчетава творчеството на поет и художник в представянето на човешката участ с подчертано съзнание за времето"<ref> на сайта на [http://www.nobelprize.org/nobel_prizes/literature/laureates/1985/index.html Нобеловата фондация] (who in his novel combines the poet's and the painter's creativeness with a deepened awareness of time in the depiction of the human condition).</ref>

{{DEFAULTSORT:СимонСимó, Клод}}