Уикипедия

Деций Траян: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м Премахнати редакции на 79.132.3.110 (б.), към версия на Nadina
Ред 42:
===Гонения на християни===
Стремейки се да върне западналия авторитет на държавната власт, Деций решава да наложи като задължителен за всички граждани и поданици, култа към бог [[Юпитер (бог)|Юпитер]] заедно с „Гения на Императора“. През януари 250 г. Деций издава едикт, с който задължава жителите на империята (с изключение на [[юдеи]]те) на определени дати да участват в официалните церемонии и публично да жертвопринасят тамян пред олтарите на храмовете, за благото и сигурността на империята и императора. В замяна на това поклонниците получават сертификат, че са изразили своята лоялност и почит към традиционната римска идеология. Повечето жители на империята изповядват различни култове и нямат нищо против да се подчинят. [[християнство|Християните]], наброяващи вече значителна маса, обаче отказват да отдават поклонение на фалшиви за тях божества. Деций обявява непочитането на държавния култ за измяна срещу властта, което дава повод да бъдат предприети масови преследвания. Започва жестокото ''„Дециево гонение“'', в което мнозина загиват като [[мъченик|мъченици]], а този император добива злочестото име на [[Богоборство|богоборец]] в християнската традиция. В действителност, голяма част от християните се отказват от вярата си, по-късно приемайки я отново.
[[File:Aureus-Trajan Decius-RIC 0029a.jpg|мини|ляво|300п|[[Ауреус]] на имп. Деций Траян]]▼
 
Междувременно докато в Рим и много части на империята избухват епидемии, обществото е деморализирано и разединено, а икономиката в повечето провинции продължава да запада, от степите на североизток се появява нова заплаха - [[готи]]те.
 
==Нашествието на готите==
▲[[File:Aureus-Trajan Decius-RIC 0029a.jpg|мини|ляво|300п|[[Ауреус]] на имп. Деций Траян]]
{{основна|Готска война (250-251)}}
[[Готи]]те са германско племе, произхождащо от [[Прибалтика]] и [[Скандинавия]]. През II-III век сл.Хр. те мигрират към северозападното Черноморие; установявайки се в Крим, достигат до делтата на Дунав и стават съсед на Римската империя. По това време римляните все още знаят много малко за тях.
 
Готите нахлуват на римска земя в края напрез 249 г., няколко месеца след възкачването на Деций, когатои Дунавската армия е ангажирана с междуособният конфликт в Италия. Отново,отново през 250 г., племенатакогато разбиват отбраната при [[Ниш]] и разграбват слабовсичко защитенатав незащитената Мизия. ТогаваВтория път обаче те са пресрещнати и отблъснати от легиони, предвождани лично от императора при [[Никополис ад Иструм|Никопол на Дунава]].
 
По-късноПрез същата година при Берое, около дн. [[Стара Загора]], римляните са изненадани неподготвени от основнатазначителна готска войска и биватса принудени да се оттеглят победени. С това пътят пред нашествениците е открит. Готите, водени от [[Книва]], се спускат над Тракия и безнаказано я опустошават. Големият град [[Филипопол]] (дн. [[Пловдив]]), е обсаден и превзет, може би благодарение на предателството на градоначалника [[Приск (узурпатор)|Приск]], който с подкрепата на варварите се обявява за император след това. Филипопол е унищожен с около 100 хил. души в него, потърсиливероятно убежищепо-голяма задчаст крепостнитеот мунаселението на стениоколността.
[[File:Traianus Decius Antoninianus 250 733672731321.jpg|мини|дясно|290п275п|МонетаНякои от монетите на Деций, носещаносят персонифицираноизображения изображениеподчертаващи значението на провинциябалканските провинции (в случая Дакия) за империята]]
 
Докато готите подлагат Тракия на разграбване, в Рим сенаторът [[Юлий Валент Лициниан|Лициниан]], вероятно подмамен от слухове за гибелта на императора, прави опит за преврат, но не среща подкрепа и е убит няколко дни по-късно. В началото на 251 г. узурпаторът Приск е изоставен от варварите и също е убит. Натоварени с плячка и пленници, племената напускат разорената провинция. През това време Деций събира останалите му войски, надявайки сеза да пресече изтеглянето на готите на север към Дунав.
 
===[[Битка при Абритус|Битката при Абритус (251 г.)]]===
Решаващата среща между римляните и готите се състои край [[Абритус]], дн. [[Разград]], на [[1 юли]] [[251]] г. Варварите успяват да надхитрят императора и неговите военачалници, като ги подмамват към непроходимите [[блато|блата]], недалеч от града. Там римските легиони затъват в [[кал]]та, придвижването им е затруднено и те се оказват заобиколени и атакуваниобстрелвани от готската армия. В последвалото свирепо клане по-голямата част от легионерите са поголовно избити. Когато в разгара на боя Деций научава, че синът му е убит от вражеска стрела, той заявява, че смъртта на един войник не е голяма загуба за отечеството, показвайки, според неговите възхвалители, ярък пример за древноримска доблест, макар дори и пред лицето на трагедията.
 
До края на сражението повечето от римляните, включително император Траян Деций и синът му [[Херений Етруск]], загиват. Смята се, че императорът намира смъртта си вероятно удавен в блато. Деций е първият римски император, загинал в битка с външни врагове.
[[File:GothicInvasions250-251-en.svg|мини|ляво|345п|Посока на готското нахлуване на Балканите (250-1 г.)]]
 
[[Битка при Абритус|Битката при Абритус]] е едно от най-тежките поражения в историята на Рим. Това се оказва преломен момент и е началото на края за империята. Освен удар по авторитета на Рим, това е събитието, което води до колапс на държавата.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Деций_Траян“.