Бояджик: Разлика между версии

Едно от най-масовите кланета по време на Турското Робство е [[Бояджишко клане (кървавото хоро)|Бояджишкото клане]] от [[1876]] година.По жестокост то се нарежда на второ място веднага след Баташкото клане. Известно е с кървавото си хоро. В съседното село Болярско били укрити, но издадени и открити около 50 младежи. Всички били отведени в местността Рачерски мост. Пашата обявил, че ако му изиграят хубаво българско хоро,ще ги пощади. А това всъщност е отмъщението за побоя,който нанесъл на него и приятелите му Кольо Попов с другарите си, с които всяка вечер вземали обратно отвлеченото и откраднотото от българите през деня. С надежда да се спасят, младите се съгласяват да играят. Музиката засвирва, и младежите започват да играят сватбено хоро. Шефкет паша наблюдава самодоволно,но яростта у него надделява и той дал знак. Екнал залп почти всички паднали покосени,останал само един тежко ранен, но Садък ефенди го доубил.Така прекъснал животът на неживелите го още 35 младежи от Бояджик–жертва на турските поробители. 

☀СъществуваСъществува и друга, по-разпространена версия за Бояджишкото клане и в частност кървавото хоро. Откривайки младежите, скрили се в с. Болярско, пашата заповядал те да се състезават до близко намиращата се гориста местност, като първенците ще бъдат пощадени. Младежите се затичали с всички сили, но щом навлезли изтощени сред дъветата, там ги пресрещнали десетки турски башибозуци, които незабавно ги изтрепали до един. Узнавайки за случилото се, жителите на село Бояджик усетили наближаващата опасност. Веднага били събрани всички млади моми и девойки и са затрупани със слама в коритото река Калница. Нахлувайки в Бояджик обаче, турците узнали за тях и подпалили сламата, с която били покрити. Опитвайки се да избяга от огъня, турците не позволили на нито една жена и девойка да излезе и така всички изгорели живи. Същевременно бременните, болните, старците и децата са опитали за избягат в посока местността "Калето", където по онова време е имало църква, в която е можело да се скрият. Уви, турска потеря е успяла да ги открие като ги е изклала до крак и църквата била опожарена. Из селото все още се носят легенди, че бебетата са били изтръгвани от утробите на бременните и забивани на кол пред очите на умиращите им майки. Всички, останали в селото били заставени да играят хоро на една поляна. Зад тях стоели турците с пословутите си ятагани, които сечали главите на играещите и не позволявали никой да се пусне от хорото. Така на последните съсечени се нлагало да играят върху мъртвите тела на свои близки роднини и съселяни. Днес на мястото, на което се предполагало, че е изиграно Кървавото хоро има построена градина с паметник.