Бояджик

селище в България

Бояджѝк е село в Югоизточна България, община Тунджа, област Ямбол.

Бояджик
Общи данни
Население 1316 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 48,47 km²
Надм. височина 152 m
Пощ. код 8640
Тел. код 04793
МПС код У
ЕКАТТЕ 5952
Администрация
Държава България
Област Ямбол
Община
   кмет
Тунджа
Георги Георгиев
(БСП)
Кметство
   кмет
Бояджик
Елена Маджарова
(БСП)

ГеографияРедактиране

Село Бояджик се намира на около 19 km югозападно от Ямбол и 26 km изток-югоизточно от Нова Загора. Разположено е в северното подножие на Светиилийските възвишения в прехода им към Ямболското поле, на около 2 km западно от река Калница. В землището на Бояджик има пет регистрирани язовира[1], както и находище на желязна руда.[2] Надморската височина в центъра на селото е около 162 m, на север намалява до около 150 – 160 m, а на юг нараства до около 180 – 190 m. Климатът е преходноконтинентален, почвите в землището са предимно черноземни и излужени канелени горски почви[3].

През Бояджик минава третокласният републикански път III-5503, който на североизток води през село Болярско и кръстовище с отклонение за село Безмер, към Ямбол и село Роза, а на запад – към кръстовище с третокласния републикански път III-6601 (КерменСкалицаЕлхово) и от там – към околните села Златари, Гълъбинци, Межда и други.

Населението на село Бояджик[4], наброявало 2122 души към 1934 г. и 2498 към 1956 г., намалява до 1129 (по текущата демографска статистика за населението) към 2019 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 1375 лица, за 1138 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 3 – към „турска“, за 144 – към ромска и за останалите не е даден отговор.[5]

ИсторияРедактиране

В землището на Бояджик има следи от стари рудници и останки от стара крепост – Градището (Калето): намерени са железни стрели, релеф на Тракийския Херос и други. Бояджик е старо селище.[3]

При потушаването на Априлското въстание през 1876 г. Бояджик е обявено за бунтарско село и по заповед на Шевкет паша[6] на 17 май е ограбено и опожарено от редовна турска войска и башибозук; няколкостотин души са убити и ранени[3] – така нареченото Бояджишко клане. След Освобождението 1878 г. селото е възстановено. На мястото, на което се е предполагало, че е станало клането, има построени градина и паметник.

След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия. От 1885 г. – след Съединението, то се намира в България.[7][2]

При избухването на Балканската война в 1912 г. един човек от Бояджик е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]

В Държавния архив – Ямбол, се съхраняват документи от посочени периоди по години (от – до) и във фондове на конкретни фондообразуватели[9] на/за:

  • Участъкова ветеринарна служба – с. Бояджик, 1930 – 1944;[10]
  • Народно читалище „Пробуда“ – с. Бояджик, 1928 – 1944;[11]
  • Участъкова здравна служба – с. Бояджик, 1920 – 1947;[12]
  • Църковно настоятелство – с. Бояджик, 1897 – 1953;[13]
  • Потребителна кооперация „Кале“ – с. Бояджик, 1924 – 1944;[14]
  • Потребителна кооперация (ПК) – с. Бояджик, 1946 – 1980[15]:
– Всестранна кооперация – с. Бояджик (1946 – 1953) и
– Потребителна кооперация (ПК) – с. Бояджик (1953 – 1980);
  • Народно основно училище (НОУ) „Кирил и Методий“ – с. Бояджик, 1892 – 1994[16]:
– Народно основно училище (НОУ) „Кирил и Методий“ – с. Бояджик (1944 – 1990) и
– Основно училище (ОУ) „Св. Св. Кирил и Методий“ – с. Бояджик (1990–);
  • Народно читалище „Момчил“[17] – с. Бояджик, 1947 – 1976;[18]
  • Участъкова здравна служба – с. Бояджик, 1960 – 1983.[19]

В Държавния архив – Ямбол, се съхраняват документи и на/за:

– ТКЗС „Момчил“ – с. Бояджик, Ямболско (1950 – 1958);
– Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) – с. Бояджик, Ямболско, виж фонд № 759 (1958 – 1973);
– Производствен участък – с. Бояджик при АПКСкалица, Ямболско, виж фонд № 1124 (1973 – 1986);
– Бригада за селскостопанско производство – с. Бояджик, Ямболско (1986 – 1989);
– ТКЗС – с. Бояджик, Ямболско (1990 – 1992) и последно
– ТКЗС в ликвидация – с. Бояджик, Ямболско (1992 – 1996);
  • ОТКЗС „Момчил“ – с. Бояджик, 1958 – 1974.[21]

РелигииРедактиране

В село Бояджик се изповядва православно християнство.

Обществени институцииРедактиране

Село Бояджик към 2020 г. е център на кметство Бояджик.[22][23]

В село Бояджик към 2020 г. има:

Културни и природни забележителностиРедактиране

Местността „Калето“, която се намира на няколко километра от селото. Там има и малък параклис, в който според легендите също е имало клане. След като е бил разрушен изцяло, на един чорбаджия от селото му се присънва сън да изгради на точно това място нов параклис. Така и става. Днес съборът на село Бояджик се провежда именно в тази местност, като в параклиса се изнася литургия.

В края на 2002 г. в Ямбол се учреди инициативен комитет за изграждане паметник на Джон Атанасов в село Бояджик по повод 100 години от рождението му. Комитетът бе оглавен от областния управител. В момента паметника се намира в центъра на селото.

В местността „Калето“ са открити останки от крепост, вероятно, база на римски охранителен легион.

Редовни събитияРедактиране

  • Народен събор на 6 май. Съборът на село Бояджик се провежда в местността Калето, като в параклиса там се изнася литургия. На центъра на самото село се събират всички жители, играе се хоро, изнася се програма, а наоколо има много сергии с джунджурии, играчки за децата и неща за хапване.

Забележителни хораРедактиране

  • Бояджик е родното място на Иван Атанасов (1876 г.), който заминава за Америка през 1889 г. Завършва Колгейтския университет (1900) и се жени за ирландката Айва Парди, с която имат 9 деца. Между тях е и Джон Атанасов.

ДругиРедактиране

СпортРедактиране

В Бояджик има боксов клуб наречен „Априлец“, с треньори Димитър и Тодор Мутафови. Големи успехи СК „Априлец“ завоюва през 2002 е 2003 г. През 2003 г. „Априлец“ участва във всички държавни първенства по бокс за момчета–кадети, юноши, младежи и жени и завоюва 3 златни, 6 сребърни и 11 бронзови медала. През 2016 г. състезателят на клуба Даниел Асенов извоюва правото да се състезава на Олимпийските игри в Рио де Жанейро.

Футболният клуб „Бояджик 2004“, се представя силно в областната група. Най-високото му класиране е 2-ро място през сезон 2006 – 2007. През 2011 г. по инициатива на момчета от Бояджик се създава втори отбор на селото – ФК Ураган (Бояджик), в който да играят единствено и само хора от Бояджик. Г-н Иван Петров – Каприза осигурява финансово отбора и поема инициативата да мотивира доброто представяне на играчите.

2012/2013 ФК Ураган (Бояджик) завършва на 10-о място в „А“ Областна група-Ямбол.

2014/2015 ФК Ураган (Бояджик) завършва на първо място в „А“ Областна група-Ямбол и след успех над ОФК Карнобат в баражите влиза за първи път в историята си в Югоизточната „В“ група.[1]

2015/2016 Югоизточна „В“ група – 4 място (най-добро нападение, вкарани 93 гола, 3 души с над 10 попадения)

2016/2017 Югоизточна Трета лига – 8 място

2017/2018 Тимът на ФК Ураган (Бояджик) променя името и седалището си и през новия сезон ще се казва Ямбол-1915 (Ямбол) и ще играе домакинските си срещи на стадиона в Ямбол.

2017/2018 Село Бояджик създава нов представителен отбор – ФК Априлец 2017, който ще започне участието си от „Б“ ОФГ Ямбол. Домакинските мачове ще се играят на стадиона в село Бояджик.

ЛитератураРедактиране

  • Канурков, Г., 1988. Железнорудните находища в България. – Издателство „Техника“, София, 282 с.; Находище „Бояджик“.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, Регистър на язовирите, Язовири на територията на БД-Пловдив (MS Excel document); язовири Бояджик, Бояджик-1, 2, 3 и 4; видяно към април 2020 г.
  2. а б Голяма енциклопедия „България“, том 1, стр. 352, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2011 г. „Бояджик" – железнорудно находище.
  3. а б в Енциклопедия „България“, том 1, стр. 366, Издателство на БАН, София, 1978 г.
  4. Справка за населението на с. Бояджик, общ. Тунджа, обл. Ямбол
  5. Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Бояджик, община Тунджа, област Ямбол
  6. Роден в село Бояджик.
  7. Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 18781987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 46
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.
  9. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Ямбол, Списък на фондове
  10. Списък на фондове от масив „К“, фонд 100K.
  11. Списък на фондове от масив „К“, фонд 164K.
  12. Списък на фондове от масив „К“, фонд 270K.
  13. Списък на фондове от масив „К“, фонд 286K.
  14. Списък на фондове от масив „К“, фонд 297K.
  15. Списък на фондове от масив „С“, фонд 337, промени в наименованието на фондообразувателя.
  16. Списък на фондове от масив „С“, фонд 440, промени в наименованието на фондообразувателя.
  17. „Момчил“ е партизанското име на Иван Желязков – Момчил, убит в 1944 г.
  18. Списък на фондове от масив „С“, фонд 554.
  19. Списък на фондове от масив „С“, фонд 592.
  20. Списък на фондове от масив „К“, фонд 148, промени в наименованието на фондообразувателя.
  21. Списък на фондове от масив „С“, фонд 759.
  22. Справка за събитията за кметство Бояджик
  23. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Ямбол, Кметство Бояджик
  24. Детайлна информация за читалище „Джон Атанасов – 1928“, село Бояджик, община Тунджа, област Ямбол
  25. Информационна карта за 2016 г., читалище „Джон Атанасов – 1928“, село Бояджик, община Тунджа, област Ямбол
  26. Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“, село Бояджик, община Тунджа, област Ямбол
  27. Национален регистър на храмовете в Република България, село Бояджик, област Ямбол
  28. Български пощи, Пощенски станции, област Ямбол, 8640 Бояджик