Витязът в тигрова кожа: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Тбилиси; Добавяне на Категория:Култура в Тбилиси using HotCat
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Картинка:Illustration to Rustaveli.jpg|мини|''„Цар Ростеван и Автандил отиват на лов“'', илюстрация от ръкописа на Мамука Тавакарашвили, 1646]]
 
'''''„Витязът в тигрова кожа“''''' (на [[грузински език|грузински]] ვეფხისტყაოსანი, ''„Вепхисткаосани“'') е [[Средновековие|средновековна]] [[поема]], смятана за национален [[епос]] на [[Грузия]]. Написана е през [[12 век]] от грузинския поет [[Шота Руставели]], който- тогава"короната еи [[ковчежник]]славата на царицагрузинската култура". Смята се за "шедьовъра на грузинската литература" и за векове се държи на видно място в сърцата на [[Тамарагрузинци]], голяма част от които могат да цитират цели строфи от поемата. Първите оцелели [[препис]]и датират от [[16 век]]. Отпечатана е за първи път в [[Тбилиси]] през [[1712]]. До началото на [[20 век]], копие от тази поема е било част от зестрата на всяка булка.
 
Руставели използва цялото богатство на старогрузинската писмена култура и, следвайки традициите на грузинския фолклор, създава и издига грузинската поезия до безпрецедентни висоти, поезия, която описва най-високите идеали и стремежи на [[грузинци|грузинската нация]].
В поемата Руставели възпява любовта, приятелството, смелостта и силата на духа. Героите на поемата са смели, човеколюбиви и благородни. Освен за грузинци, в поемата са изобразени още [[араби]], [[китайци]] и [[индийци]]. Сюжетът е за търсенето на жена, символ на слънцето, отвлечена на запад отвъд морето. То е предприето от [[витяз]], изпълняващ сложната задача от името на неин отчаян поклонник.
 
Историята се развива в [[Индия]] и [[Арабски полуостров|Арабия]]. Разказва историята на двамата герои Автандил и Тариел, както и за стремежа им да намерят обекта на любовта, Нестан-Дарежан. Посветена на царица Тамара, която е прототип на Нестан-Дарежан, творбата хвали размера и славата на Царство Грузия в златния си век. Тези идеализирани герои, верните приятели са обединени от куртоазия, щедрост, искреност, всеотдайност, които прогласяват равенство между мъжете и жените с голяма радост. Поемата се разглежда като "коронация на мисълта, поетическо и философско изкуство на средновековна Грузия", сложна творба с богати и върховни жанрове.
[[Категория:Поеми]]
 
[[Категория:Култура в Тбилиси]]
Въпреки привидната си сложност, до ден днешен е "грузинската визия за света".
[[Категория:Грузинска литература]]
 
{{Link FA|ka}}
== Източници[[Категория:Поеми]][[Категория:Култура в Тбилиси]][[Категория:Грузинска литература]] ==
{{Link GA|fr}}