Капуцини (монашески орден): Разлика между версии

 

От [[1573]] г. капуцините стават популярни първоначално във [[Франция]], по-късно от [[1592]] г. - в [[Германия]] и [[Швейцария]], от [[1606]] г. - в [[Испания]]. В края на 18 в. почти изчезват, но от началото на 20 в. отново набират популярност в католическите страни. Според данни за [[2005]] г. тяхната численост е била 18 309 монаси.<ref>[http://www.catholic-hierarchy.org/diocese/dqfmc.html Орден на капуцините]</ref>.

 

През 1209 година Свети Франциск от Асизи основал Ордена на Малките Братя Капуцини. Правилото на ордена, което до ден днешен е норма за живеене на много последователи на св. Франциск, а също така и на Малките Братя Капуцини, е одобрил папа Хонорат III, с була „Solet annuere” през 1223 година. След смъртта на св. Франциск от Асизи (1226) неговите ученици по различен начин интерпретирали идеалите на основателя и по различен начин ги реализирали. С времето това станало причина за раздяла. Образували се двата клона: Малките Братя Конвентуалци, които използвали улеснения в спазването на Правилото и папски привилегии. Характиризирали се с външна пасторална дейност и научни тенденции. Вторият клон били Малките Братя Обсерванти, които събрали около себе си почитатели на стриктното спазване на Правилото, което е оставил св. Франциск от Асизи.

[[Категория:Орден на капуцините| ]]

[[Категория:Францискански орден]]