Карибска криза: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Отговор на Щатите: +източник; форматиране: интервали, км→km (ползвайки Advisor.js)
м форматиране: 4x интервали, 2x км→km, заглавие-вложеност, заглавие-стил (ползвайки Advisor.js)
Ред 1:
[[Картинка:Cubacrisis 17 Oct 1962.jpg|мини|Американска разузнавателна аерофотография.]]
'''Кубинската криза''' е най-острата международна криза по време на [[Студена война|Студената война]], възникнала в отношенията между [[СССР]] и [[САЩ]] във връзка с настаняването на съветски установки за балистични ракети в [[Куба]].
 
Кризата започва на [[14 октомври]] [[1962]] г., когато американското разузнаване изнася данни пред американския президент [[Джон Кенеди]], разкриващи стартови площадки на съветски атомни ракети на острова и завършва 13 дни по-късно на [[28 октомври]] [[1962]] г., когато съветският лидер [[Никита Хрушчов]] обявява, че инсталациите ще бъдат демонтирани.
 
Кубинската криза се смята за момента, когато ''Студената война'' е най-близо до прерастването ѝ в [[ядрена война]]. Руснаците я наричат „Карибска криза“, американците - „Кубинска ракетна криза“, а кубинците - „Октомврийска криза“.
 
==История==
====Американско ядрено преимущество====
[[Картинка:LeMay Cuban Missile Crisis.jpg|мини||Среща на президент Кенеди.]]
Различни изчисления показват, че [[САЩ]] има решително превъзходство над [[Съветския съюз]] през периода, водещ до Кубинската криза. Към края на 1962 г. [[Америка]] има огромно превъзходство по отношение на ядрените оръжия с повече от 300 шахтно базирани междуконтинентални балистични ракети и флот от ядрени подводници, въоръжени с ракети [[Поларис]]. От своя страна [[СССР]] разполага със само 4 до 6 шахтни установки, по изчисления на [[Белия дом]] през 1962 г. Разработването на съветските [[Р-16]] междуконтинентални балистични ракети значително се забавя след октомври 1960 г., когато по време на ''Катастрофата в [[Байконур]]'' загива целия технически екип и проектът изостава с година.
 
През 1961 г. Щатите започват разполагането на 15 ракети „[[Юпитер (ракета)|Юпитер]]“ със среден радиус на действие край [[Измир]], [[Турция]], които директно заплашват градовете в западните части на СССР. Президентът Кенеди смята, че тези ракети имат спорна стратегическа стойност; една ядрена подводница е способна да осигури същото, едновременно с незабележимост и по-голяма огнева мощ.
Ред 15:
Съветският лидер Хрушчов публично изразява своя гняв заради разполагането в Турция и приема тези ракети като персонална обида. Разгръщането на ракети в Куба (за първи път съветски ракети са разположени извън СССР) е най-вече смятано за директен отговор на Хрушчов за турските ракети.
 
Съветските ракети със среден радиус на действие на кубинска почва, със своя радиус на действие от 2,000 км km, могат да заплашат [[Вашингтон]] и половината от американските бази с базирани атомни [[бомбардировач]]и. Времето на полета на тези ракети е около 20 мин. Освен това, американските радарни системи, ориентирани към СССР, не биха могли да засекат изстрелване от [[Куба]].
 
====Разполагане на ракетите====
[[Картинка:Cuban crisis map missile range.jpg|мини|Обсег на руските ракети]]
Хрушчов изработва план за разполагане през май 1962 г. и към края на юли над 60 съветски кораба са на път за Куба, а някои вече пренасят военни товари. [[Джон Мъкон]], директор на [[ЦРУ]], предупреждава президента Кенеди, че някои от корабите може да пренасят ракети. Въпреки това Джон и [[Робърт Кенеди]], [[Дийн Ръск]] и [[Робърт Макнамара]] заключват, че Съветите няма да опитат такова нещо. Администрацията на Кенеди е получила неколкократно твърдения от руски дипломати, че няма ракети или планове за разполагане и че не е в интерес на СССР да даде начало на междуконтинентална драма, която може да засегне американските избори през ноември.
 
=====Полети на U-2=====
През късния август, самолет [[U-2]] фотографира серия установки за ракети земя-въздух, но на [[4 септември]] [[1962]] г. това е опровергано от президента Кенеди пред [[Конгрес на САЩ|Конгреса на САЩ]]. През нощта на 8 септември първата пратка от ракети [[Р-12 Двина|SS-4]] е разтоварена в [[Хавана]], а втората партида пристига чак на 16 септември. Съветите строят 9 площадки – шест за SS-4 и три за [[Р-14|SS-5]] с радиус на действие 4,000 км km. Планираният арсенал е 40 стартови площадки. които ще увеличат капацитета на СССР за първи удар със 70%. Това веднага е забелязано от кубинците и около 1,000 съобщения достигат [[Маями]]. Те са сметнати за фалшиви от ''Американското разузнаване''.
 
Серия от несвързани проблеми отлага разкритието за 14 октомври, когато самолет U-2 открива строителната площадка за ракета SS-4 край [[Сан Кристобал]]. Снимките са показани на Кенеди на 16 октомври. До 19 октомври полетите на самолетите U-2 показват, че четирите площадки са в бойна готовност. Първоначално американският парламент запазва секретността на информацията, информирайки само 14<sup>-те</sup> лица от изпълнителния комитет. [[Великобритания]] не е информирана до вечерта на 21 октомври. На [[22 октомври]] в [[s:Обръщение на Джон Ф. Кенеди по време на Карибската криза|телевизионна реч]], Кенеди известява за откритието на инсталациите и огласява, че всяка ракетна атака от Куба ще се счита за атака на СССР и ще ѝ бъде отговорено по съответен начин. Също така е организирана морска блокада на Куба, за да се предотвратят следващи доставки на оръжие.
Ред 45:
На извънредно заседание на ''[[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]]'' американският посланик [[Адлай Стивънсън]] опитва да принуди съветския посланик [[Валериан Зорин]] да отговори на въпроса за съществуването на ядрени оръжия със знаменитата си реплика „Не чакайте превода!”. След отказа на Зорин, Стивънсън показва снимки, направени от американски разузнавателен самолет, които показват ракетни инсталации в Куба.
 
Хрушчов изпраща писма към Кенеди на 23/24 октомври твърдейки за възпиращата роля на ракетите в Куба и мирните намерения на Съветския съюз. Въпреки това, СССР предлага две различни спогодби на американското правителство. На 26 октомври те предлагат изтегляне на ракетите в замяна на гаранция за ненападение или инвазия на Куба. Втората спогодба е излъчена по радио Москва на 27 октомври и изисква премахването на ракетите в Турция в допълнение на условията от предишното споразумение. Кризата достига своя пик на 27 октомври, когато самолет U-2 (пилотиран от [[Рудолф Андерсън]]) е свален над Куба, а друг полет на U-2 в [[Русия]] е почти прихванат, когатослед като се изгубва край източните съветски граници в [[Сибир]]. На същата дата американски кораб разкрива присъствието на съветска [[атомна подводница]] B-59 в близост до блокадата и само по случайност не избухват военни действия<ref>тези два епизода са оповестени значително по-късно, на конференция в Хавана през октомври 2002 г. (Cuban Missile Crisis Havana conference)</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.history.com/news/history-lists/5-cold-war-close-calls?linkId=11382073 | заглавие = 5 Cold War Close Calls | достъп_дата = 6.1.2015 | фамилно_име = Andrews | първо_име = Evan | дата = 16.10.2013 | труд = | издател = History.com | език = en | цитат = }}</ref>. По същото време съветски търговски кораби приближават карантинната зона. Отговорът на Кенеди е публично да приеме първата спогодба и да изпрати Робърт Кенеди в съветското посолство тайно да приеме втората. Ракетите Юпитер ще бъдат премахнати от Турция след 6 месеца. Съветските кораби се връщат и на [[28 октомври]] Хрушчов оповестява, че е наредил премахването на съветските ракети от Куба. Думите на [[Държавен секретар на САЩ|държавният секретар на САЩ]] [[Дийн Ръск]]
 
{{цитат|Бяхме се втренчили очи в очи и другиядругият току-що мигна.}}
 
са резултат от това решение. Доволен от оттеглянето на ракетите Кенеди нарежда край на карантината на Куба на [[20 ноември]].
 
==Източници==
==Цитирана литература==
<references />
====Библиография====
 
====Библиография====
* {{cite book |title= Советский Союз в локальных войнах и конфликтах|last= |first= |authorlink= |coauthors= Лавренов С.А., Попов И.М.|year= 2003|publisher= Астрель|location= М.|isbn= 5-271-05709-7|pages= 213-289|url= |accessdate=}}
* {{ref-ru}} Манойлин В.И. Базирование Военно-морского флота СССР. Санкт-Петербург: Издательский дом «Нева», 2004. — 320 с. — ISBN 5-7654-3446-0
Line 77 ⟶ 79:
* {{ref-ru}} [http://samlib.ru/s/stakewich_m_j/krizis.shtml Карибска криза]. Очерк М. Статкевича 2004 г.
* {{ref-ru}} [http://www.nasledie.ru/oboz/06_04/6_13.HTM Карибска криза: Задкулисни истории.] Статия на И. Хлебникова в списание „Наблюдател“.
 
[[Категория:Геополитическо съперничество]]
[[Категория:Външна политика на Куба]]