Lockheed U-2: Разлика между версии

'''ЛокхийтЛокхийд U-2''' (на [[английски език]] {{lang- ''en|Lockheed U-2''}}) (пос прякор "Dragon„Dragon Lady"Lady“), е [[разузнаване|разузнавателен]] [[самолет]], използван от военновъздушните сили за [[полет]]иполети на много високаголяма [[надморска височина]] (70000 фута / 21000 метра), на границата на [[Тропосфера]]та и [[Стратосфера]]та, експлоатиран от [[ВВС на САЩ]] (USAF), а преди това е летял заот [[ЦРУ|Централното разузнавателно управление ([[ЦРУ]]), с целза да събира разузнавателна (шпионска) информация при всякакви метеорологични условия. <ref>Drew,{{Цитат Christopher.уеб | уеб_адрес = [http://www.nytimes.com/2010/03/22/business/22plane.html?ref=homepage&src=me&pagewanted=all "| заглавие = U-2 Spy Plane Evades the Day of Retirement | достъп_дата = 23."]3.2010 | фамилно_име = Drew | първо_име = Christopher | дата = 21.3.2010 | труд = ''[[Ню Йорк Таймс]]'', [[21| март]]издател [[2010]].= Преглед на:| [[23език март]]= [[2010]].en | цитат = }}</ref>.

Смятало се е, че въздухоплавателно средство, което може да лети на височина 70000 фута (21000 метра) ще бъде извън обсега на съветски ракети и дори извън техните [[радар]]ни станции<ref>Miller, Herbert L. (Director). [http://www.gwu.edu/~nsarchiv/NSAEBB/NSAEBB54/st04.pdf "Suggestions„Suggestions re: The Intelligence Value of AQUATONE."“] ''Central Intelligence Agency'', [[17 юли]] [[1956]]. Преглед от: [[10 март]] [[2009]].</ref>. Това би позволило на прелитащите на голяма височина самолети да направят безопасно въздушни [[фотография|фотографии]] на военни и други обекти.

Под кодовото име "Плешив„Плешив орел"орел“ (на английски език - ''"Bald„Bald Eagle"Eagle“''), ВВС на САЩ сключва договори<ref>Pocock 2005, p. 10.</ref> с фирмите Bell Aircraft, Glenn L. Martin Company и Fairchild за разработването на еднодвигателен разузнавателен самолет. Служителите от отдел "Разработки"„Разработки“ на Lockheed Aircraft Corporation дават на авиационният [[инженер]] Кларънс "Кели"„Кели“ Джонсън възможността да разработи конструкцията за новата [[машина]]. Джонсън бил брилянтен [[конструктор]], който отговаря за разработването на легендарния [[П-38 Лайтнинг]] и реактивният [[P-80 Шутинг Стар]]. Джонсън е известен и с предсрочно завършваните от екипа му проекти, работещи в отделно подразделение на компанията, наречена шеговито Skunk Works.

Проектът на тази конструкция е отхвърлен от Военновъздушните сили, но привлича вниманието на няколко цивилни бизнесмени, членове на експертна група, най-вече на [[Едуин Ланд]], който е известен като бащата на мигновени фотография (основател на компанията [[Полароид]]). Ланд предлага на тогавашният директор на ЦРУ [[Алън Дълес]], управляваната от него агенция да финансира и експлоатира този самолет. След среща с президента [[Дуайт Айзенхауер]], Локхийт да получат договор за изработването на 20 самолета, на стойност 22,5 милиона щатски долара. Програмата е преименувана на U-2, като "U"„U“ се отнася за преднамерено неясни наименования. ЦРУ използва кодовото име "AQUATONE"„AQUATONE“ за проекта, а от ВВС използват името "OILSTONE"„OILSTONE“<ref>Pocock 2005, p. 24.</ref>.

Първият полет на U-2 е на полигона Groom Lake ( Area 51 ), и е извършен на 1 август 1955 г.<ref name="I&T">Huntington, Tom. "U„U-2."“ ''Invention & Technology Magazine'', Volume 22, Number 3.</ref>.

Когато първите прелитания над територията на Съветския съюз са били засечени от съветски радар, ЦРУ инициира проекта RAINBOW, за намаляване на радарната[[радар]]ната U-2 видимост на самолета. Тези усилия в крайна сметка се оказват неуспешни, и се започва работата по нов проект, което води до създаването на Lockheed А-12 Oxcart. ПроектаПроектът е рестартиран през 80-те години, което води до осъвременяване и модернизиране на конструкцията на U-2.

Уникалната конструкция, поради която дава на U-2 забележителни резултати, го прави също така много труден за управление в полет<ref>''Invention & Technology Magazine,'' Volume 22, number 3.</ref>. Той е проектиран и произвеждан за планиране с минимално тегло, като повечето самолети имат версии с единична седалка, а има само пет известни двуместни версии<ref>Karl, Jonathan. [http://abcnews.go.com/Technology/story?id=3490523&page=1 "So„So High, So Fast."“] ''ABC News'', 17 August 2007. Retrieved: 8 March 2009.</ref>. Ранната версия на U-2 се задвижва с турбореактивен двигател Pratt & Whitney J57<ref>Donald, David, ed. "Lockheed„Lockheed U-2"2“. ''The Complete Encyclopedia of World Aircraft''. New York: Barnes & Noble Books, [[1997]]. ISBN 0-7607-0592-5.</ref>. Версиите U-2 В и TR-1A използват по-мощният Pratt & Whitney J75. U-2S и TU-2S са с вграден още по-мощният турбовитлов двигател General Electric F118. За да поддържа своя оперативен таван от 70000 фута (21000 метра), моделите U-2А и U-2C (вече не е в експлоатация) трябвало да летят близо до тяхната максимална скорост.