Уикипедия

Михаил Димитров: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Пища Хуфнагел премести страница „Михаил Дафинкичев“ като „Михаил Димитров“: известен е с името и презимето си
цялостно преосмисляне на биографията и библиографията, нови категории и източници
Ред 1:
{{Учен информация
{{Биография инфо|
|име име= Михаил ДафинкичевДимитров
| портрет =
|ширина на картинката =
| описание= български академик
|описание = български учен психолог и литературен историк
| наставка=
| роден-дата= [[30 септември]] [[ = {{др|1881]]|9|30|1}}
| роден-място = [[Чупрене]], [[Княжество България]]
| починал-дата= [[6 октомври]] [[1966]] = {{дсг|1966|10|6|1881|9|30|1}}
| починал-място = ?[[София]], [[НРБ|България]]
|живял в =
|гражданство =
|националност = {{България}}
|народност =
|професия = университетски преподавател
|работил в = [[Софийски университет]], [[БАН]]
|алма матер = [[Софийски университет]]
|научен ръководител =
|известни студенти =
|известен с =
|повлиян от =
|повлиял =
|награди = [[Димитровска награда]] (1950)
|религиозни възгледи = атеист
|бележки =
|подпис =
}}
'''Михаил Димитров Дафинкичев''' е български [[психолог]], [[философ]], историк и академик. Завършва философия в [[Софийския университет]], след което учителства до 1921 г. Работи като асистент в СУ, където през 1941 е избран за частен доцент, а от 1946 за извънреден доцент. През 1949 става професор в катедрата по систематическа философия. От тази година до 1956 работи като подпредседател на [[БАН]]. Между 1956 и 1959 е директор на Института "Ботев-Левски" към БАН.
 
Акад. '''Михаил Димитров Дафинкичев''' е [[България|български]] [[учен]] [[психолог]], [[философ]] и литературен историк. <ref name="РБЛ">Ж. Ескенази. „Димитров, Михаил“. - В: Речник по нова българска литература. София: Хемус, 1994, с.106.</ref> <ref name="vidin-online">Борислав Тошев, [http://www.vidin-online.com/grazhdani/mihail-dimitrov-dafinkichev Биография на Михаил Димитров Дафинкичев], vidin-online.com.</ref>
== По-важни трудове ==
 
* "Христо Ботев. Идеи. Личност. Творчество" (1919, второ издание 1945)▼
*== "Биография на Христо Ботев" (1924)==
Михаил Димитров е роден на [[30 септември]] (ст. ст) [[1881]] г. в с. [[Чупрене]], [[Белоградчик|Белоградчишка околия]]. През 1902 г. завършва педагогическото училище в [[Лом]]. Следва философия в [[Софийския университет]], където в крайна сметка се дипломира през 1908 г. Но през 1907 г. е изключен за участие в студентските демонстрации срещу [[Фердинанд I]] и след затварянето на университета продължава следването си в [[Загребски университет|Загреб]] и [[Бернски университет|Берн]]. Учителства в [[Ямбол]], [[Севлиево]] и [[София]]. Работи в [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|Народната библиотека]] в София (1913-1920). От 4 април 1921 г. е асистент по експериментална психология в Историко-филологическия факултет на Софийския университет.<ref name="РБЛ"/> <ref name="vidin-online"/>
* "Комитетът на "старите" - Добродетелната дружина" (1930)▼
 
* "Личността на Ботева" (1938, второ издание 1945)▼
През този период Михаил Димитров има публикувани популярни и публицистични статии в списанията „Философски преглед“ (7 статии), „[[Училищен преглед]]“ (2 статии), „Просвета“ (3 статии), „Отец Паисий“ (1 статия). Редактор е на Научно-философска библиотека, на Ботеви страници (1938), на Избрани страници от Ботева в изд. Хемус (1925). Има и два превода на Ал. Рачински по въпроси на [[Българско възраждане|Българското възраждане]], издадени в Българска историческа библиотека.<ref name="vidin-online"/>
* "Публицистиката на Любен Каравелов" (1957-1965).▼
 
През 1941 г. е избран за частен доцент в Софийския университет, а от 1946 г. за извънреден доцент. С установяването на [[Комунистически режим в България|комунистическия режим в България]] кариерата на Михаил Димитров се развива стремглаво поради заявеното му членство в [[Българската комунистическа партия]] от 1920 г. През 1949 г. става професор в катедрата по систематическа философия. Същата година е избран е за академик на [[Българската академия на науките]], чийто подпредседател е в периода 1949-1956 г., след като е бил секретар на Философския и Правно-стопанския клон на Академията (1947-1949). Между 1956 и 1959 г. е директор на Института „Ботев - Левски“ на Българската академия на науките (1956-1959).<ref name="vidin-online"/>
 
Председател на [[Съюз на научните работници в България|Съюза на научните работници в България]] ((1946-1962).<ref name="РБЛ"/>
 
== Награди ==
Михаил Димитров е признат за АБПФК ([[активен борец против фашизма и капитализма]]). За дейността си е получил най-високите партийно-правителствени награди: Лауреат на [[Димитровска награда]] (първа степен) (1950), Заслужил деятел на науката (1956), Народен деятел на науката (1963), орден [[Георги Димитров (орден)|„Георги Димитров“]] - първа степен (1951), орден [[Народна република България (орден)|„Народна Република България“]] - първа степен (1959), медал „За наука и изкуство“ (златен) (1949).<ref name="vidin-online"/>
 
== Посмъртно признание ==
Основното училище в с. Чупрене носи неговото име - ОУ „Акад. Михаил Димитров“.<ref name="vidin-online"/>
 
== Библиография<ref name="РБЛ"/> <ref name="vidin-online"/> ==
* „Смехът (Физиологичен очерк)“. – ''Естествознание'', 1, 274-284; 347-359 (1910)
* „Гъделичкането (Психо-физиологичен очерк)“. – ''Естествознание'', 2, 150-166; 215-224; 393-411 (1911)
▲* "''Христо Ботев. Идеи.- Личностидеи, личност, творчество''. Творчество"София, (1919, (второ издание 1945)
* ''Биография на Христо Ботев''. София, 1924
* „Психо-физиология на смеха“. – ''Годишник Ист. Фил. фак.'', 21, 1-264 (1925)
▲* "Комитетът„Комитетът на "старите"„старите“ - Добродетелната дружина"дружина“ (1930)
* „Психология на спонтанния ейдетизъм“. – ''Годишник Ист. Фил. фак.'', 27, 1-150 (1930/1931)
* „Движение на цветовете при спонтанния ейдетизъм“. – ''Годишник Ист. Фил. фак.'', 30, 1-128 (1933/1934)
* „Просветяване и затъмняване на спонтанните ейдетични образи“. – ''Годишник Ист. Фил. фак.'', 33, 1-146 (1936/1937)
* „Oscillations dans la saturation des couleurs eidetiques“. – ''Journal de Psychologie'', 34, 632-641 (1937)
▲* "''Личността на Ботева". (1938Критически преглед''. София, 1938 (второ издание 1945)
* ''Ницше като идеолог''. София, 1938
* „Опит да се обясни колебанието на наситеността на ейдетичните цветове“. – ''Годишник Ист. Фил. фак.'', 35, 1-120 (1938/1939)
* ''Поява, развитие и идеология на фашизма в България''. Изд. БРП(к), София, 1947
* ''Христо Ботев (Биография)''. София, 1948
▲* "''Публицистиката на Любен Каравелов"''. Т. 1 и 2, София, (1957-1965).
* ''Любен Каравелов. Биография''. София, 1959
* „Академик Тодор Павлов за идеологията на Любен Каравелов“. – ''Исторически преглед'', кн. 3, 67-85, 1963
* „Публицистичното наследство на наши възрожденци в чуждия печат“. – ''Списание на БАН'', кн. 1-2, 89-95 (1964)
 
== Литература за него ==
* Веска Николова, Милен Куманов, Кратък исторически справочник, София, 1983.▼
* Пълна библиография и биобиблиография на трудовете на акад. М. Димитров е публикувана: З. Белева, И. Унджиев. Михаил Димитров. Биобилиография. София, 1958.
 
== Източници ==
<references />
▲* Веска Николова, Милен Куманов, Кратък исторически справочник, София, 1983
 
{{Портал Психология}}
 
{{СОРТКАТ:ДафинкичевДимитров, Михаил}}
[[Категория:Български философи]]
[[Категория:Български психолози]]
[[Категория:Български литературни историци]]
[[Категория:Български учители]]
[[Категория:Възпитаници на Софийския университет]]
[[Категория:Преподаватели в Софийския университет]]
[[Категория:Български комунисти]]
[[Категория:Академици на БАН]]
[[Категория:Хора от Област Видин]]
[[Категория:Починали в София]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Михаил_Димитров“.