Разлика между версии на „Атанас Узунов (революционер)“

м
Завръща се в България и работи като учител в [[Сливен]] (1872). Влиза във връзка с [[Васил Левски]] и ръководи революционната дейност в района. След смъртта на Васил Левски [[БРЦК]] го определя за негов заместник и ръководител на [[ВРО]]. Псевдонимите му са ''Цвятко Крадлеков, Дългия, Иван Конокрадев, Буюклю кара Мустафа, Георги Аргидиадис''.
 
За дейността му по това време пишат [[Стоян Заимов]], [[Минчо Кънчев]], [[Захари Стоянов]] и други. След [[Покушение срещу хаджи Ставри Примо|покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри Примо]] е арестуван и осъден на 15 години каторга в рудниците Аргана Мадени в Диарбекир (1873). Учител е в тамошното гръцко училище (1874). Бяга заедно с [[Васил Йонков (Гложанеца)]] и през Ерусалим, Яфа и Цариград стига до Одеса (1876). Установява се като учител в [[Орел (град)|Орел]] (Русия).
 
Участва като преводач в Руската императорска армия през [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]].
 
След [[Офицерски бунт (1887)|русофилските бунтове]] през 1887 г. емигрира в Русия и живее в имението на жена си. Инспектор към [[Българска екзархия|Българската екзархия]] в Цариград (1904-1906).
 
 
==Съчинения==