Закон за защита на държавата: Разлика между версии

На [[16 март]] [[1925]] г. 21 Обикновено Народно събрание приема нов изключителен наказателен закон — Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на държавата (ЗИДЗЗД). Увеличени са съществуващите по ЗЗД състави за много от провиненията. Прибавени са още 6 нови члена, а част от съществуващите са изменени, като целта е увеличаване на присъдите със [[смъртно наказание]]. Увеличена е долната и горна граница на наказанието „лишаване от свобода“. Максималния размер на съдебната глоба се увеличава до 500 000 лв. Увеличава се състава на административното наказание „уволнение“, като то се прилага и за политически идеи. На основание на това изменение, още на [[18 март]] Народното събрание отнема мандатите на 6 [[народен представител|народни представители]] комунисти. Чл. 13, ал. 2 въвежда изискването за доносителство от страна на роднините на извършителите на нарушение по смисъла на закона. Премахва се триинстационната съдебна система и се заменя с двуинстанционна. Апелативното обжалване на присъдите отпада, като се запазва касационното.<ref>Милкова Ф., История на българската буржоазна държава и право през периода 1918-1944 г., С., 1976, с. 78-80</ref>

 

 

Най-големи промени в ЗЗД са направени по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Целта е неутрализиране на [[Партизанско движение в България|съпротивата]] срещу участието на страната във войната. По предложение на [[Правителство на България (57)|първото правителство на Богдан Филов]], [[25 Обикновено Народно събрание]] приема изключителния наказателен Закон за допълнение и изменение на Закона за защита на държавата (3-6 септември 1941 г.). Допълват се 13 члена на ЗЗД, прибавят се 15 нови члена. Санкциите се увеличават и се налагат и за най-малки прояви на неподчинение. Смъртното наказание заляга в почти всички текстове на ЗЗД, като то не се отменя дори когато се отнася до непълнолетни. Класифициращият признак е „във военно време“, като делата по ЗЗД са подсъдни на военно-полевите съдилища. Допуска се публично изпълнение на присъда.<ref>Милкова Ф., История на българската буржоазна държава и право през периода 1918-1944 г., С., 1976, с. 195-196</ref>