Разлика между версии на „Крайбрежна Дакия“

редакция без резюме
(махам твърдения без източник)
[[Файл:Roemischeprovinzentrajan.png|дясно|мини|Римските провинции при император [[Траян]] през [[115]] г.]]
'''Крайбрежна Дакия''' или '''Дакия Рипензис''' ({{lang-la|Dacia Ripensis}}; {{lang-gr|Δακία Ρειπήσιος}} <ref>[[Хирокъл (стоик)|Хирокъл]], е''Synecdemus'', 655.1. [[Прокопий]], ''De Aedificiis'', 4.5.11 ''Ῥιπησία'', ''Ripēsía''</ref>) е [[римска провинция]], която се образува ок. [[283]] г., след като [[император]] [[Аврелиан]] се отказва от провинцията [[Дакия]]. Съществува до [[586]] г.
 
Главен град на ''Dacia Ripensis'' става [[Рациария]] (дн. [[Арчар]]), южно на р. [[Дунав]] в Северна [[България]]. Когато през [[275]] г. Аврелиан напълно се отказва от Дакия, римският легион [[XIII Близначен легион]] (''Legio XIII Gemina'') е стациониран в [[Рациария]] в новообразуваната провинция ''Dacia ripensis''. <ref>Jones, C. P. (1988). "An Epigram from Ratiaria". The American Journal of Philology (The Johns Hopkins University Press) 109 (2): 231–38.</ref> През [[285]] г. съществуват две провинции – [[Вътрешна Дакия|Вътрешна Дакия (Дакия Медитеранея)]] със столица [[Сердика]] и Дакия Рипензис, със столица [[Рациария]]. По-късно двете „Дакии“ заедно с [[Дардания]], [[Долна Мизия]], и [[Превалитания]] образуват [[Диоцез Дакия]].
Главен град на ''Dacia Ripensis'' става [[Рациария]] на р. [[Дунав]], дн. [[Арчар]], [[България]].
 
Провинцията ''Крайбрежна Дакия'', която се състои от част от предишната провинция [[Горна Мизия]], се простира от ''Ку&#768;пе'' (дн. [[Голубац]], Сърбия) до река ''У&#768;тус'' (днес р. [[Вит]]) и на запад до западната част на [[Стара планина]]. Река Вит тече, започвайки от Стара планина до вливането и&#768; в Дунав до днешния град [[Сомовит]].
 
През [[408]] г. [[хуни]]те на [[Улдин]] завладяват римската [[крепост]] [[Кастра Мартис]] (днес [[Кула (град)|Кула]], близо до [[Видин]] в България). През 586 г. [[авари]]те нахлуват в провинцията и се разполагат между [[Горна Мизия]] (''Moesia Superior'') и [[Долна Мизия]] (''Moesia Inferior'').
 
== Епископство ==
В Крайбрежна Дакия около 250 г. е роден римският [[император]] [[Галерий]].
 
Древните епископски седалища в римската провинция Дакия Рипензис са написани в папския календар ''[[Annuario Pontificio]]'': <ref>''Annuario Pontificio 2013'' (Libreria Editrice Vaticana, 2013, ISBN 978-88-209-9070-1), "Sedi titolari", pp. 819-1013</ref>
== Литература ==
{{columns-list|3|
*Аквае ин Дакия (Видонац)
*[[Видин|Бонония]]
*[[Кастра Мартис]] ([[Кула (град)|Кула]])
*[[Ескус]]
*[[Рациария]]
}}
 
== Личности ==
* Римският император Луций Домиций Аврелиан, наричан [[Аврелиан]] вероятно е роден в Крайбрежна Дакия, която тогава има името [[Мизия]]. <ref>[[Евтропий]] (9.13.1) states that Aurelianus was born in Dacia Ripensis; ''Historia Augusta'' (''Aurelianus'' 3.1) supports the birth in Sirmium or Dacia Ripensis, but reports also origins of Moesia (''Aurelianus'' 3.2); [[Аврелий Виктор]] (''Epitome de Caesaribus'', 35.1) claims he was born between Dacia and Macedonia.</ref>
* Римският император [[Галерий]] е роден около 250 г. в Крайбрежна Дакия. <ref>Mackay, 1999, p. 207–208: "Lactantius and the Epitome de Caesaribus state that the emperor Maximus was of peasant origin. His birthplace is unknown but his mother's brother, the emperor Galerius, was born in Dacia Ripensis, part of the former province of Moesia Superior (Epit. de Caes. 41.14)."</ref>
 
* [[Паладий от Рациария]] е през 4 век [[Арианство|ариански]] християнски теолог и [[епископ]] в Рациария. <ref>[http://www.treccani.it/enciclopedia/palladio-di-raziaria/ Pallàdio di Raziaria], Treccani.it - Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 15 marzo 2011.</ref>
 
== Литература ==
*Bury, J. B. "The Provincial List of Verona." The Journal of Roman Studies, Vol. 13 (1923), pp. 127-151.
*Hind, J. G. F. "Whatever Happened to the 'Agri Decumates'?" Britannia, Vol. 15 (1984), pp. 187-192.
*Sasel, Jaroslav. "Trajan's Canal at the Iron Gate." The Journal of Roman Studies, Vol. 63 (1973), pp. 80-85.
 
== Източници ==
<references />
 
{{история-рим-мъниче}}