Разлика между версии на „Стефан II Милутин“

махам твърдения без източник
(махам твърдения без източник)
(махам твърдения без източник)
 
=== Мирен договор с Византия ===
{{раздел-мъниче}}
{{източник|През [[1297]] г. между Сърбия и Византия започват преговори за прекратяване на проточилата се близо 15 години война и за сключване на мирен договор между Стефан II Милутин и Андроник II, който договор трябва да бъде скрепен с династичен брак между сръбския крал и една от византийските принцеси. От византийска страна преговаря [[Теодор Метохит]], който от началото на преговорите до официалното подписване на договора през [[1299]] г. посещава Сърбия пет пъти. По време на преговорите Византия се съгласява да признае за сръбски владения всички територии в Македония и Албания на север от линията [[Круя]] - [[Охрид]] - [[Щип]] - [[Прилеп (град)|Прилеп]], които сръбският крал успял да завладее до 1284 г. За нова съпруга на Стефан император [[Андроник II]] предлага сестра си Евдокия, вдовицата на [[Трапезундска империя|трапезунд]]ския [[император]] Йоан II (1280 - 1297). Евдокия обаче категорично отказва да живее в една варварска страна и остава в [[Трапезунд]]. Отказът на Евдокия поставя Андроник II в неудобна ситуация, тъй като не може да изпълни условието, което лично крал Стефан II Милутин поставя, за да се прекрати войната. Андроник II е принуден да предложи за съпруга на Стефан Милутин дъщеря си [[Симонида Палеологина]], която е едва на пет години. Стефан II Милутин приема предложението, което доказва, че бракът за него има само политически характер — ставайки зет на византийския император, Стефан II Милутин престава да бъде просто един узурпатор на ромейски територии.|2014|10|30}}
 
Венчанието на Стефан Милутин за [[Симонида Палеологина]] е извършено от охридският архиепископ [[Макарий I|Макарий]], а не от представител на Цариградската църква.<ref>{{Снегаров-ИОА-1|212|is_2_5_1.html#a_20}}</ref>
 
{{източник|Срещу условията на договора категорично се обявява [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]] и сръбският църковен [[клир]], които отказвали да благословят брака между крал Стефан Милутин и Симонида тъй като, първо, петгодишната византийска принцеса според църковните канони била още дете, поради което няма право да встъпва в брак особено с тридесет години по-възрастен от нея мъж, което според [[Православна църква|Православната църква]] е равнозначно на [[блудство]], и второ, Стефан II Милутин вече имал три предходни брака, а две от съпругите му били още живи. В започналите преговори с Цариградската патриаршия, която единствена има право да се произнесе по този сложен казус, се стига до компромис, според който, бракът между сръбския крал и [[Симонида Палеологина]] можело да бъде сключен (бракът на Стефан II Милутин и Анна Тертер бил разтрогнат още през същата 1299), при условие, че двамата бъдещи съпрузи консумират брака си едва след съзряването (в средновековния смисъл на думата) на Симонида.|2014|10|30}} Самото венчание е извършено от охридският архиепископ [[Макарий I|Макарий]], а не от представител на Цариградската църква.<ref>{{Снегаров-ИОА-1|212|is_2_5_1.html#a_20}}</ref> {{източник|Така била премахната единствената по-сериозна пречка пред подписването на мирния договор между двете страни.|2014|10|30}}
{{Шаблон:Неманичи}}
{{източник|Друга опозиция срещу плановете на Стефан Милутин се оформя сред сръбските [[властел]]и, част от които били за продължаване на войната срещу Византия, която им носела и материални облаги, а други настоявали Стефан II Милутин да се откаже от сродяване с [[Палеолози]]те и да се ожени за вдовицата на българския цар [[Смилец]], [[Смилцена Палеологина]], която освен ръката си му предлагала и обединение на двете държви, т.к. по-голямата част от рашките владения към онзи момент ([[1299]]) били населени с [[българи]].|2014|10|30}}
 
=== Бунтът на Драгутин ===