=== Териториално разширение в Македония и война с Византия ===
{{раздел-мъниче}}
{{източник|Във външната си политика крал Стефан Милутин се стреми най-вече към териториално разширение на кралството си за сметка на съседните владения на [[Византия]] и [[Унгария]].|2014|10|30}}
{{източник|Така веднага след възкачването си на престола Стефан Милутин напада византийските владения в днешна северна Македония и завладява обширни територии в Северна Македония заедно с град [[Скопие]], в който e преместена столицата на кралството. Византийският император [[Михаил VIII Палеолог]] започва приготовления за война срещу [[Сърбия]], но [[император]]ът умира преди края им. На следващата година войските на Стефан II Милутин, подкрепени от войски на Стефан Драгутин, отново нахлуват в македонските владения на Византия и достигат до [[Кавала]]. Вероятно действията са стиковани с България, която e стар съперник на Византия и също има интереси в населената предимно с българи [[Македония (област)|Македония]]. За да получи подкрепа за действията си от многото [[българи]] нови поданиците на кралството през [[1284]] г. Стефан II Милутин сключва споразумение с българския цар [[Георги I Тертер]] скрепено с династичен брак с една от дъщерите му - [[Анна Тертер]]. Скоро Стефан Милутин успява да завладее и северните части на днешна [[Албания]] заедно с град [[Драч|Дирахион]]. Войната между [[Византия]] и [[Сърбия]] продължава с променлив успех и през следващите 15 години.|2014|10|30}}
=== Война с Видинското деспотство ===
{{раздел-мъниче}}
[[Картинка:Milutinst.jpg|мини|Крал Стефан Милутин, фреска от църквата в Студеница.]]
{{източник|Междувременно бившият крал [[Стефан Драгутин]] води неуспешна война срещу самостоятелното княжество на [[българи|българските]] [[боляр]]и [[Дърман и Куделин]], които владеят [[Браничевска област|Браничево]]. Налага се Стефан II Милутин да се притече на помощ на брат си и през [[1291]] г. сръбските войски нахлуват в Браничевската област, която е присъединена към владенията на Стефан Милутин. Тези действия на сръбския крал предизвикват ответна реакция от страна на видинския "[[цар]]" [[Шишман I]], на когото [[Дърман и Куделин]] са васали. В избухналия военен конфликт със Сърбия видинският деспот е подкрепен от [[хан]]а на [[Златна орда|Златната орда]] [[Ногай]], на когото Шишман от своя страна е васал. Скоро обаче хан [[Ногай]] се отказва да се меси в конфликта, след като сръбският крал му изпраща богати дарове и група заложници като гаранция, сред които е и синът на краля, [[Стефан Дечански]], който успява да избяга от татарски плен едва след смъртта на Ногай през 1299 г. Благодарение на този дипломатически ход Стефан Милутин успял да надвие видинския деспот Шишман и дори разграбва столицата му [[Видин]]. Мирът е въстановен, след като Шишман изоставя жена си, която е внучка на [[Иван Асен II]] и сключва политически брак с дъщерята на ''[[велик жупан|великия жупан]] Драгош'', а дъщерята на краля [[Анна Неда]] е сгодена за наследника на Шишман - [[Михаил Шишман|Михаил]].|2014|10|30}}
