Украински език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м факт дата |
Редакция без резюме |
||
Ред 3:
{{Език|
родно име= українська мова|
страна= [[Украйна]], [[Полша]],<br/>[[Словакия]], [[Румъния]], [[Молдова]]
говорещи= 47 000 000|
сем1= Индоевропейски |
Ред 14:
iso639-2= ukr|SIL= UKR}}
'''Украинският език''' (на украински: ''українська мова'') е [[Източнославянски езици|източнославянски език]], говорен от около 47 000 000 души (основно етнически [[украинци]]) в [[Украйна]], [[Полша]], [[Словакия]], [[Румъния]], [[Молдова]]
== Азбука ==
В украинския език се използват 33 букви. Те са:
'''А а Б б В в Г г Ґ ґ Д д Е е Є є Ж ж З з И и I і Ї ї Й
Украинският език е много близък до [[руски език|руски]] и [[беларуски език]]. Сходството помежду им е това, че имат еднакво построена граматична схема. Например, и в трите езика съществуват падежи, склонения и др. Между украински и български език съществуват много езикови разлики, но тъй като и двата произхождат от [[праславянски език]], имат много думи, които са близки по произношение и значение, напр. '''''неділя''' (неделя) , '''червоний''' (червен) , '''любов''' (любов) ''. В украински език съществуват и думи с прабългарски характер, което е едно доказателство за хипотезите, че волжки българи са живели и по земите около река [[Днепър]]. Украинските диалекти имат в речниковия си запас значителен брой думи от полски и тюркски произход.
Line 33 ⟶ 34:
*Ї ї [йи]
*Щ щ [шч]
1.2. В украинския език буквата Г г се произнася като звучното съответствие на звука [х].
1.3. Буквата И и се произнася [ъй], или близко до ы в руския език:
*запитання
*риба [ръйба]
== Морфология ==
===
Съществителното име е дума, с която се назовава конкретна или абстрактна същина. Съществителните имена в украински език (iменники) имат род, изменят се по число и падеж, групират се в склонения и разряди.
==== Род на съществителното име ====
В украински език съществителните имена принадлежат към един от трите рода: мъжки род, женски род и среден род. Граматически род нямат съществителните, които са само в множествено число, напр.: канiкули, уста, меблi и пр. При съществителните имена има и т. нар. общ род. Той се определя синтактически или по формата на съгласуване с останалите думи, напр.: круглий сирота – кругла сирота.
*N.B.! Съществителните имена, които означават професия, са само от мъжки род, напр.: iнженер, асистент, пiлот.
==== Число на съществителното име ====
В украински език (а също и в български език) има две форми за число – единствено число (однина) и множествено число (множина). В някои славянски езици (в т.ч. украински и български език) има съществителни, които имат форма само за множествено число. Ето един пример: укр. штани – рус. брюки. Има и съществителни имена, които в украински език се употребяват и в двете форми. Този вид е най–разпространен: зошит, зустрiч, доба и пр.
Съществителни имена, които се употребяват само в единствено число: розвиток, туга, юнiсть.
==== Особености на падежните окончания в II склонение ====
Определени трудности възникват при склонение на съществителни с афикс -р. Те могат да се изменят по типа на меката, твърдата и смесената група. В родителен падеж единствено число на съществителните от мъжки род имат окончание -у (-ю), а част от тях – окончание -а.
Окончание -у (-ю) имат съществителните, които обозначават явленията на природата, абстрактните понятия, наименованията на учреждения и обществени служби. Съществителните имена, отбелязващи лица, конкретни единични предмети, географски названия и др., имат окончания -а (-я).
==== Особености на съществителните имена от III склонение ====
Към II склонение спадат съществителните от женски род с основа на мека и твърда съгласна, а също и съществителното мати. В именителен падеж болшинството от съществителните имена имат мека съгласна: сiль, осiнь, тiнь. Има и някои съществителни, които в именителен падеж, единствено число имат твърда съгласна: кров, розкiш, стiл. В творителен падеж, единствено число съгласните се удвояват, ако те стоят след гласна буква: нiччю, тiнню. Не се удвояват съгласните б, в, м, п, р и ф: верф’ю, кiновар’ю.
==== Особености на съществителните имена от IV склонение ====
*Единствено число. В именителен, винителен и звателен падеж, съществителните имена имат афикс –а и –я (след меки съгласни). Суфиксите –ат (-ят), -ен, се появяват в родителен и дателен падеж, а в творителен отсъстват.
* Множествено число. В именителен падеж след суфиксите –ат (-ят), -ен те приемат окончание -а (-я). Във винителен падеж названията на неодушевените предмети имат форми, общи с тези на именителен падеж и родителен падеж.
==== Звателен падеж ====
В украински език съществителните имена имат седми падеж, по – специфичен от другите. Това е звателен падеж. Такава форма с окончание –е имат всички собствени имена. Ако името се състои от име и презиме, то тогава окончанията са съответно:-е/-у (за м.р.) и
-о.
=== ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ ===
Прилагателното име е дума, с която се назовава признак, качество или свойство на предмет. Прилагателните имена в украински език (прикметники), се изменят по род, число и падеж и също така се съгласуват със съществителните имена, към които се отнасят. Също така те имат сравнителна и превъзходна степен, пълна и кратка форма.
==== Степени на сравнение ====
Повечето от качествените прилагателни имат две степени на сравнение – сравнителна и превъзходна (вищий i найвищий).
Простата форма се образува с помощта на суфиксите (наставките) -ш- и –iш-: веселий - веселiший, здоровий – здоровiший.▼
▲Простата форма се образува с помощта на суфиксите (наставките) -ш- и –iш-: веселий
==== Пълна и кратка форма====▼
В украински език прилагателните имена имат по правило пълна форма, но само някои от тях притежават и кратка форма. Пълната форма съществува в два варианта – стяжен (зелений, зелена, зелене, зеленi) и нестяжен (зеленая, зеленеє, зеленiї). Най–употребяваните форми са пълните стяженни форми за прилагателно име. Прилагателните имена от женски и среден род в именителен и винителен падеж попадат и в т.нар. нестяженна форма (синяя, синєє и за мн.ч. синiї). Нестяженните форми се използват и в фолклора. Кратките форми в украински език се използват се употребяват само в именителен и винителен падеж (зелен сад, славен народ). Те не се изменят по род, число и падеж.▼
▲==== Пълна и кратка форма ====
==== Склонение на прилагателните имена====▼
▲В украински език прилагателните имена имат по правило пълна форма, но само някои от тях притежават и кратка форма. Пълната форма съществува в два варианта – стяжен (зелений, зелена, зелене, зеленi)
▲==== Склонение на прилагателните имена ====
По характер на основата на думата прилагателните имена се разделят на две групи: твърда и мека. Към твърдата група принадлежат по–голямата част от украинските прилагателни имена. В именителен падеж, единствено число те имат окончание –ий (мъжки род) и –а (женски род), -е (среден род): бiлий, бiла, бiле.
Към меката група спадат прилагателните имена, които в именителен падеж имат окончание –iй (-їй), -я, -є: нижній, нижня, нижнє.
==== Образуване на прилагателни имена ====
Голяма част от украинските прилагателни са вторични думи. Основните начини за тяхното образуване са:
* С префикси: гарний – прегарний, високий – зависокий;
Line 87 ⟶ 93:
* Със сложни основи: бiлий камiнь – бiлокам’янний, сiрий i зелений – сiрозелений;
*N.B.! Образуването на прилагателни имена от съществителни имена с помощ на суфикса -ськ- се съпровожда със звукови изменения:
** при наличие на буквите г, ж, з + -ськ(ий) - -зьк(ий);
** при наличие на буквите к, ч, ц + -ськ(ий) - -цьк(ий);
** при наличие на буквите х, ш, с + -ськ(ий) - -ськ(ий);
** съществуват и изключения, при които това правило не важи, напр.: герцогський, казахський;
==== Преход на прилагателни имена в съществителни имена ====
Някои прилагателни имена имат способност да се променят и граматически да се превърнат в съществителни имена. Те специфични прилагателни имена са групирани по следния начин:
* названия на лица;
Line 99 ⟶ 105:
* названия на абстрактни понятия;
=== ЧИСЛИТЕЛНО ИМЕ ===
Числителното име (числiвники) е неизменяема част на речта, която означава численост и се употребява като пояснение на съществителното име (по – рядко – самостоятелно). Числителното име се дели по значение и форма, а също така и на количествени и редни. По състав се делят на сложни и съставни. Количествените числителни се разделят на дробни, събирателни и неопределено – количествени. Числителните имена се скланят по падеж (без думите мало, немало, чимало и др.) Формите за род и число преобладават при отделни думи: один, одна, одно и одне, однi; два (м.р., ср.р.), пiвтори (ж.р.) и др. В украинския език количествените числителни имена могат да имат и друго граматическо значение, напр. съществителни (трiйка), глаголи (потроїти), наречия (тричi).
==== Склонение на числителните имена ====
Числителните имена в украински език се скланят нееднотипно.
3.1.1.
И. один одна одно одні
Line 113 ⟶ 119:
П. (на) одному (на) одній (на) одному (на) одних
3.1.2. Склонение на числителните имена
И. два, дві три чотири
Line 119 ⟶ 125:
Д. двом трьом чотирьом
В. аналогично на И. или Р. аналогично на И. или Р. аналогично на И. или Р.
Т. двома трьома чотирма
П. (на) двох (на) трьох (на) чотирьох
Line 153 ⟶ 160:
Т. двомастами трьомастами чотирмастами
П. (на) двохстах (на) трьохстах (на) чотирьохстах
И. п'ятсот дев'ятсот
Line 162 ⟶ 168:
П. (на) п'ятистах (на) дев'ятистах
==== Склонение на редните числителни имена ====
Редните числителни имена се скланят аналогично на прилагателните имена. В съставните редни числителни имена се скланя само последната дума, напр.: сто сорок п’ятий – сто сорок п’ятого, сто сорок п’ятому и пр.
==== Особености в склонението на числителните имена ====
*
* Числителните имена, които започват с пет, в именителен и винителен падеж в комбинация със съществително име, се употребяват с формата за родителен падеж, единствено число: п’ять синiв, сiм вiдсоткiв.
=== МЕСТОИМЕНИЕ ===▼
Местоимението (займенники) е дума, която се употребява вместо съществително, прилагателно или числително име.
▲=== МЕСТОИМЕНИЕ ===
▲Местоимението (займенники) е дума, която се употребява вместо съществително, прилагателно или числително име.
В украински език местоименията се делят на следните разряди: лични, възвратни, притежателни, указателни, въпросително-относителни, определителни, отрицателни и неопределени.
==== Лични местоимения ====
В групата на личните местоимения влизат:
ЛИЧНИ МЕСТ. ЛИЧНИ МЕСТ.
Line 189 ⟶ 195:
Воно - - - -
И. я ти
Line 204 ⟶ 210:
В следващите четири таблици са представени особеностите на склоненията на горепосочените лични местоимения.
И. вiн вона
Р. його, (у) нього її, (у) неї
Line 218 ⟶ 224:
И. ми ви
Р. нас вас
Д. нам вам
Line 228 ⟶ 234:
П. нас вас
*N.B.!
В украински език е прието да се употребява местоименната форма Ви при разговор с по-възраст или ранг. Подчертава също уважение и вежливост.
Line 247 ⟶ 253:
П. (при) собi
▲==== Притежателно местоимение====
Към притежателните местоимения в украински език принадлежат: мiй, твiй, свiй, наш, ваш, їхнiй. Местоименията мiй, твiй, свiй се скланят по следния образец:
И. мій моя моє мої
Line 262 ⟶ 267:
П. (на) моєму, (на) моїм (на) моїй (на) моєму (на) моїх, (на) моїм
====
Към показателните местоимения спадат следните местоимения: той (отой), цей (оцей), такий (отакий), стiльки.
По-долу е представена таблица с образец за склонението на този вид местоимения.
Line 278 ⟶ 284:
П. (на) тому, (на) тiм (на) тій (на) тому, (на) тім (на) тих
*N.B.! : Местоимението цей се употребява при посочване на близки обекти, а той
==== Определително местоимение ====
Към определителните местоимения принадлежат: весь, сам, самий, всякий, iнший и др. Местоименията като например весь, се скланят като прилагателните имена от твърдата група.
В украински език определителните местоимения могат да се употребяват в форма с ласкателни (умалителни) суфикси: всенький, кожненький и др. Местоимението кожний има и кратка форма кожен.
Местоименията хто, що, який, чий, котрий, скiльки се явяват въпросителни и относителни местоимения.
==== Отрицателно и неопределително местоимение ====
Отрицателните и неопределителните местоимения се скланят така както и въпросителните местоимения, от които те са образувани. Отрицателните местоимения се образуват с помощта на префикса ні-: нiхто, нiщо и пр.
Неопределителните местоимения се съставят с помощта на партикулата (частицата) де, аби, сь (пишат се заедно) и с помощта на
=== Глагол ===
Глаголът (дієслово) е част на речта, която обозначава действие.
В украински език съществуват спрегаеми и неспрегаеми глаголни форми. Към неспрегаемите форми на глагола спадат инфинитив (інфінітив), причастие (дієприкметник) и деепричастие (дієприслівник). Неспрегаемите форми не се изменят по лице, време и наклонение.
==== Инфинитив на глагола ====
В украински език основната форма на глагола (инфинитив) има суфикс -ти: жити, розмовляти, іти. Съществува форма -ть, която се използва главно във фолклора и художествената литература.
==== Форми за сегашно време от изявително наклонение (I спрежение) ====
В украински език, глаголите от изявително наклонение (дійсного способу) има форма за сегашно, минало и бъдеще време. Глаголите от сегашно и бъдеще време се изменят по лице. Различават се две спрежения на глаголите. По-долу е представен образец за спрягане на глаголите от I спрежение.
Ед. ч. Мн. ч.
розмовля-ю, пиш-у розмовля-єте, пиш-ете
розмовля-єш, пиш-еш розмовля-ємо, пиш-емо
Line 312 ⟶ 319:
*N.B.! При образуване на лични форми въз основа на глаголи от I спрежение, се получава
редуване на следните съгласни:
* г, к, х – ж, ч, ш
* з, с – ж, ш
* т – ч
* ск – щ [шч]
* г
Следващата таблица е образец за спрягане на глаголи от II спрежение:
Ед. число Мн. число
леж-у, нош-у леж-имо, нос-имо
Line 333 ⟶ 340:
** г – ж (във всички лица)
==== Частицата б (би) ====
Глаголите от т. нар. умовного способу (условно наклонение) се образуват от формите за
минало време с помощта на частицата б (би).
== Литература ==
== Изучаване на украински език в България ==
▲{{източник|Украински език в Република България се изучава в СУ "Св. Климент Охридски". Преподаватели там са Албена Стаменова, Валентина Драгулева, Лидия Терзийска, Райна Камберова и Владимир Колев.|2015|1|4}}
== Бележки ==
▲{{източник|На 18.04.2008 г. беше издаден първият в България учебник по украински език за българи, с автори Албена Стаменова и Райна Камберова.|2015|1|4}}
<references />
== Външни препратки ==
| |||