Димо Хаджидимов: Разлика между версии

От 10 януари 1897 г. Димо Хаджидимов е подпредседател на дружество „Единство“, после го обединява с учителското дружество [[„Христаки Павлович”]] и женското дружество [[„Надежда”]], които имат сходни идеи до тази на „Единство“. Дейността им е активна като изнасят пиеси, събират помощи за бежанците от Македония, насрочват митинг, който бива забранен от полицията, изказват съболезнование по повод убийството на члена на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния комитет]] писателя [[Алеко Константинов]]. Реагират остро и на турските зверства вследсвие разкритията на [[Винишка афера|Винишката афера]]. Димо Хаджидимов, дейно занимаващ се със социалните проблеми на учителите в Дупница и свободата на българите в Македония, е уволнен от учителския си пост през декември [[1899]] година, след това следва право в [[Софийски университет|Софийския университет]], от който по-късно същата година е изключен заради социалистическите си идеи. Повторно при завръщането си в Дупница участва в ръководството на патриотичните дружества, съвместно с Яне Сандански. Във връзка с убийството на българската учителка [[Екатерина Симидчиева]] от [[Куманово]] из цялата страна се провеждат протести и панихиди. На [[19 октомври]] 1899 година такъв акт се устройва и в Дупница. Учителства за кратко в [[Лом]] през [[1900]] година, където издава „Македонското освободително дело“, в което се чете: