Италия: Разлика между версии

[[Image:Colosseum-2003-07-09.jpg|left|thumb|270px|[[Колизеум]]ът в [[Рим]] — – един от най-забележителните символи на римската цивилизация]]

Италианската история има основно значение за развитието на културата и обществения живот в Средиземноморието. Още в праисторически времена Апенинският полуостров е арена на важни човешки дейности и затова могат да се намерят интересни археологически местности в много райони на страната — – [[Лациум]], [[Тоскана]] и [[Умбрия]].

Първата значима цивилизация, появила се на територията на днешна Италия, е [[етруска цивилизация|етруската]]. Тя е била сравнително развита цивилизация, съществувала за неизвестен период от време до формирането на [[Римската империя]]. Етруските, които имали собствен бит, език и писменост, в крайна сметка били асимилирани от [[италийци]]те. В последвалите векове Римската империя започва да набира сили, и постепенно завладява целия Средиземноморски регион. Рим се превръща в "световна„световна столица"столица“, и става един от най-големите и богати градове в света. С проникването на християнството се обособяват Западна и Източна римска империя ([[Византия]]). Постепенно обаче империята започва да запада и отслабва под натиска на варварски нападения. Територията ѝ се свива значително. Съществуването на Западната империя е прекратено окончателно с пленяването на императора ѝ [[Ромул Августул]] през [[476]] г. и неговата абдикация. Това събитие се счита от много историци за началото на [[Средновековие]]то в [[Европа]].

Средновековието в Италия се характеризира с децентрализираност и сравнително голямо влияние на католическата църква. Поелият властта след Ромул Августул [[Одоакър]] управлява до 493 годинаг., титулувайки себе си ''крал на Италия''. Управлението му приключва с нападението на [[остготи]]те, предвождани от[[Теодорих Велики]], което в крайна сметка довежда и до Третата готическа война (535—554). В нея византийският император [[Юстиниан I]] надделява над остготите, но войната опустошава Италия и довежда до още по-голямото ѝ разпокъсване от страна на [[лангобардителангобарди]]те. Техните нападения окончателно потъпкват надеждите на Юстиниан за възстановяване на Западната империя и разделят Апенинския полуостров на градове-държави и малки деспотии през следващите няколко века.

През 584 г. се образува [[Равенски екзархат|Равенският екзархат]], който е под контрола на [[Византия]]. Той служи като форпост срещу варварските нападения, но през [[751]] г. [[лангобарди]]те влизат в [[Равена]] и екзархатът престава да съществува, а византийското влияние е почти напълно елиминирано. По този начин папската институция, макар и слаба, остава единствената форма на власт в Италия. Така започва да се утвърждава независима [[Папска държава]]. Тя е създадена с помощта на [[франки]]те и набира сила по времето на [[Карл Велики]].

Към [[1000]] г. икономическият възход в Европа и увеличаването на несигурността в сухопътните маршрути довежда до по-голямо търсене на морския транспорт в [[Средиземно море]]; така се формират т. нар. ''морски републики'' — – градове-държави с [[олигархия|олигархично]] управление, издържащи се предимно от търговия и транспорт на стоки. Такива са [[Република Генуа|Генуезката]] и [[Венецианска република|Венецианската]] републики. Сравнително по-голямата свобода на населението в тези държави е предпоставка за артистичния и научен подем в края на 14 век.

Все по-отслабващото влияние на Папската държава довежда до преместване на седалището ѝ в [[Авиньон]]; по този начин градовете-държави в по-развитата севернаСеверна Италия стават напълно независими от [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] и започват да се развиват бързо. Италианският Ренесанс възниква в [[Тоскана]], и по-специално във [[Флоренция]], а после прониква в градовете [[Сиена]] и [[Лука]]. Този период се характеризира със завръщане към ценностите на [[Античност]]та и внедряването им в [[изкуство]]то, [[философия]]та и [[архитектура]]та; фокусът на възприятие от страна на ренесансовите мислители се изменя от Бог към човека. Това е и една от първите стъпки към отхвърлянето на [[теокрация|теократично]]-[[феодализъм|феодалния]] модел на Средновековието, макар и той да не е толкова разпространен на Апенинския полуостров. Културният разцвет на Ренесанса обаче не е всеобхватен, и само малка част от населението в Италия бива повлияна от неговите идеи. Въпреки това артистичните постижения на италианските творци оказват огромно влияние върху по-нататъшното развитие на Европа. Такива са сонетите на [[Петрарка]], ''[[Владетелят]]'' на [[Макиавели]] и ''[[Декамерон]]'' на [[Бокачо]]; фреските и картините на [[Джото]], [[Мазачо]], [[Ботичели]], [[Тициан]]; разнообразните творби и открития на [[Микеланджело]] и [[Леонардо да Винчи]]; архитектурните проекти на [[Андреа Паладио]] и [[Брунелески]]. Същевременно след внедряването на редица научни открития, като например [[компас]]а, морските пътешествия стигат до далечни и непознати дотогава земи.

С културното и научно разнообразие на Ренесанса обаче идват и редица проблеми, сред които т. нар. [[Черна смърт|Черната смърт]] и войните за власт между градовете-държави и местните благороднически семейства. Така една след друга избухват редица войни — – [[Италиански войни|Италианските войни]], които продължават до 1559 годинаг.

Най-значимата от италианските войни е тази на [[Война на Камбрайската лига|Камбрайската лига]] (1508—16), в която се включват (в различни етапи) Венецианската република, Папската държава, [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], [[Шотландия]], [[Англия]], [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] и други. Отслабената от войните и чумните епидемии, Италия в крайна сметка попада под управлението на [[Испания на Хабсбургите|Хабсбургска Испания]] (1559—1713) и [[Хабсбургска монархия|Хабсбургска Австрия]] (1713—1796). В тези години централизирана италианска държава на практика не съществува. Към 1790 г. на Апенинския полуостров и в съседните региони под влиянието на италианската култура съществуват Венецианската и Генуезката републики, кралствата Сардиния и Сицилия и Папската държава. По-малки независими държави са били [[Република Лука]], [[Пармско херцогство]], [[Моденско херцогство]], [[Сан Марино]] и [[Република Рагуса]] (в дн. Хърватия). Всички тези държави до 1796 г. са под индиректен австрийски контрол, а след инвазията на [[Наполеон]] от 1796-797 г. Франция и Австрия си поделят хегемонията над региона. Създаването на сателитни на Франция държави обаче, като Цизалпинската република, поражда първите искри на италианския национализъм. През 1802 годинаг. Цизалпинската република е реформирана в Италианска република, а Наполеон се провъзгласява за неин ръководител. През 1805 г. към нея са включени [[Венето]] и [[Далмация]], и републиката се преобразува в [[Кралство Италия|Италианско кралство]]. Междувременно отношенията на папата с Наполеон се влошават дотолкова, че последният бива отлъчен от църквата. Наполеон отговаря на този акт с пълната окупация на Папската държава през 1809 г. и заточението на папа [[Пий VII]] във Франция, което трае до 1814 г.

След [[Битка при Лайпциг|битката при Лайпциг]] през октомври 1813 г. краят на наполеоновата империя започва да става очевиден. Италианските държави изоставят съюза си с Франция и се съюзяват с австрийците. През 1814 г. Наполеон абдикира, а последвалият [[Виенски конгрес]] разпокъсва Италианското кралство и връща политическата обстановка на Апенинския полуостров почти такава, каквато е била през 1796 г. След краткото завръщане на Наполеон на власт (т. нар. [[Стоте дни]]) [[Жоашен Мюра]], ръководител на Неаполитанското кралство, прави опит отново да обедини разпадащата се италианска държава, но както той, така и Наполеон губят своите сражения и започва нов период на политическа разпокъсаност.

[[Картинка:Bundesarchiv Bild 102-09844, Mussolini in Mailand.jpg|мини|220п|Бенито Мусолини държи реч в Милано, 1930 г.]]

Въпреки че се води победителка в [[Първата световна война]], Италия печели много малко, което предизвиква недоволство и чувство за несправедливост в италианците. През [[1922]] г. на власт идва [[Бенито Мусолини]]. Неговата партия — – [[Национална фашистка партия|Фашистката]], в крайна сметка заема всички места в парламента и Италия става първата в света държава с изцяло фашистко управление. То се характеризира с налагането на [[корпоратизъм|корпоративен икономически модел]] и провежда антикомунистическа и милитаристична политика. За разлика от [[комунизъм|комунизма]] в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и по-късно появилиятпоявилия се [[националсоциализъм]] в [[Германия]], фашистката идеология е открито [[тоталитаризъм|тоталитарна]], и тази черта е записана в "„''Доктрина на фашизма''"“<ref>Мусолини, Бенито. 1935. ''Fascism: Doctrine and Institutions.'' Рим: Ardita Publishers. стр 14.</ref>. По-голямата част от средствата за производство са [[национализация|национализирани]], но частната стопанска дейност не е елиминирана или забранена. Наложена е пълна [[цензура]]върху всички видове медии, макар да не са организирани активни преследвания срещу [[интелигенция]]та. Създадена е Национална доброволческа милиция, която да следи дейността на противниците на режима. Италия се превръща в [[полицейска държава]]. Фашизмът залага силно на сравненията на Италия с древен Рим и се стреми да популяризира италианската култура, отхвърляйки чуждото влияние вътре в страната. Мусолини също започва активна борба с всички видове престъпност, и в Италия за пръв път [[мафия]]та загубва влиянието си в [[Сицилия]] и южните провинции, но част от босовете и&#768; успяват да избягат и намират убежище в [[Съединени американски щати|САЩ]]. През [[1936]] година италианската армия окупира [[Абисиния]] и се полага началото на т. нар. [[Италианска империя]] — – опит на Мусолини да създаде втора Римска империя. През 1939 г. е анексирана и [[Албания]]. Италия сключва специален военен съюз с [[Нацистка Германия]] — – т. нар. "„[[Стоманен пакт]]"“, а по-късно е сформиран тристранен пакт, в който влиза [[Япония]]. За да поддържа добрите отношения с Германия, в края на 1930-те Мусолини прокарва расова политика (въпреки че той самият не е поддръжник на [[антисемитизъм|антисемитизма]]). Германия и Италия се сражават срещу западните съюзници в Африка, макар италианската армия да понася много повече загуби, отколкото [[Вермахт]]а. Трите страни са победени през [[Втората световна война]] и така се слага край на фашисткото управление.