Константин Костенечки: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки по ГЕБ, искане на източник за противоречащи твърдения |
добавки |
||
Ред 14:
Предполага се, че Константин Костенечки е роден около 1380 година в [[Костенец]].<ref name="геб">{{замест:геб|6|2389}}</ref> {{факт|Според [[Константин Иречек|Иречек]] Константин Костенечки е роден в [[Кюстендил]], откъдето идва и второто му [[име]] според [[Ватрослав Ягич]] - от Константиновата земя, респективно баня, т.к. последното име на града идва от името на най-известния владетел на [[Велбъждско деспотство|Велбъждското деспотство]] - [[Константин Драгаш]], а оттук ''⇒ Константинова баня ⇒ Костендил (Костенечки) ⇒ Кюстендил''.|2015|1|24}}
Учи
{{факт|След падането на Търново през [[1393]] година под [[османско владичество]], Константин се отправя около [[1402]] година към т.нар. [[Моравско деспотство]], чийто владетел е ''[[деспот]] [[Стефан Лазаревич]]''.|2015|1|24}} Към 1410 година Константин Костенечки се установява в [[Сръбско деспотство|Сърбия]] при деспота [[Стефан Лазаревич]].<ref name="геб"/> Константин Костенечки намира убежище и е добре приет в двора на сръбския [[властел]], където е назначен за [[учител]]. Като ръководител на манастира [[Манастир Манасия|Манасия]], той става основоположник на [[Ресавска книжовна школа|Ресавската книжовна школа]], в която развива и защитава [[принцип]]ите на [[Българска средновековна литература|българската средновековна литература]] в ''[[Поморавие|Моравската област]]'', опитвайки се да наложи и [[среднобългарски език|среднобългарската]] [[книжовна норма]] за официална в ''[[деспотство]]то на Лазаревич''. Костенечки е един от радетелите на [[Правописна и езикова реформа на Евтимий Търновски|Евтимиевата правописна и езикова реформа]].
Заради своята [[ерудиция|ерудираност]] и житейски опит, Константин Костенечки получава още приживе признанието ''[[Философ]]'' - [[име]] с което е известен в [[Сърбия]] и до днес. Участва в редица [[дипломация|дипломатически]] мисии до различни източни владетели, сред които са [[Тамерлан]], [[Баязид I]] и [[Мехмед I]].
|