Протестантство в България: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 20:
 
Между евангелските протестантски вярващи думите „лутеранин“, „баптист“, „методист“, „петдесятник“, „конгрешанин“, „харизматик“ и „реформиран“ обозначават определени богословски възгледи и деноминационна принадлежност, но не и някаква различна религиозна принадлежност. Съществуват протестантски вярващи, които не изявяват някакви тясноденоминационни убеждения и се наричат „надденоминационни“ или „неденоминационни“. За голяма част от протестантските вярващи чисто деноминационните убеждения са изгубили реален смисъл. Тази тенденция се изявява и по отношение на протестантското богословие, което има тенденцията да излиза извън някакви тясно църковни схващания и да дава алтернативни възгледи и мнения по много въпроси на вярата, като изхожда от всички съвременни научни достижения и от църковната история и писанията на отците на църквата.
 
==Отношение на православните българи към протестантите==
В края на 19, началото на 20 век ''протестант'' и ''протестантин'' са традиционни обидни думи, обозначаващ разпътен, неморален човек.
 
Днес често хора от православно или католическо изповедание наричат протестантите „сектанти“, тъй като смятат изповеданието, към което принадлежат, за единствената истинска църква.
 
== Вижте също ==