Димитър Ляпов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Български публицисти using HotCat |
Редакция без резюме |
||
Ред 17:
Димитър Николов Ляпов е роден през 1870 година в [[костурско]]то село [[Бобища]], понастоящем в Гърция. Псевдонимът Гурин произхожда от дървесния вид горун, вид дъб. Фамилното име Ляпов произлиза от думата леп - хубав. Завършва [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]] в учебната 1889 - 1890 година. Става секретар на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] в османската столица [[Цариград]] и в 1894 година основава Цариградски македонски революционен комитет, чийто председател е до към 1896 година. Комитетът поддържа тесни връзки с ЦК на ВМОРО и с ВМОК в София. Посредством Димитър Ляпов, [[Наум Тюфекчиев]] влиза във връзка с арменците [[Бедрос Парян]] и [[Армен Гаро]], като с негово оръжие те взривяват Отоман банк в Цариград.<ref>[http://www.segabg.com/online/article.asp?issueId=1745§ionid=7&id=00010 Николов, Григор, „Наум Тюфекчиев - най-известният български терорист“, в. „Сега“, 12.1.2002 г.]</ref>.В Цариград Ляпов установява контакти с арменската националистическа организация [[Дашнакцютун]] и по време на арменската криза 1895-1896 година комитетът снабдява арменските революционери с бомби и динамит за акциите им в Цариград. По време на посещението на княз [[Фердинанд I]] в Цариград в 1896 година комитетът му връчва писмо, подкрепящо реформите в Македония и Одринско. На [[Солунски конгрес на ВМОРО (1896)|Солунския конгрес на ВМОРО]] Цариградският македонски революционен комитет губи самостоятелността си и влиза в състава на [[Одрински революционен окръг|Одринския революционен окръг]]. Димитър Ляпов напуска Цариград и се мести в София, където се включва активно в дейността на Върховния комитет и става главен редактор на неговия орган вестник „[[Реформи]]“. На Третия македонски конгрес през ноември 1896 година е избран за член на Комитета.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 95.</ref> Ляпов е и частен секретар на министъра на вътрешните работи [[Васил Радославов]]. Като такъв, през 1900 година успява да въздейства на Радославов, за да се направят постъпки пред турското правителство и да се освободят от затвора четиримата български атентатори-анархисти, подготвили преди това неуспешен атантат срещу Отоман Банк.
[[Файл:Thessaloniki Bulgarian High School 1888 - 1889.jpg|дясно|мини|350п|Ученици в Солунската българска гимназия 1888 - 1889 г. Първи ред: [[Христо Гюрков]] от Щип, [[Константин Вълканов]] от Песочница, Иван Васков от Велес, Стоян Неделчев от Мелнишко, Втори ред: [[Александър Маджаров]] от Охрид, [[Велко Думев]] от Воден, [[Вангел Калеичев]] от Владово, Димитър Ляпов от Бобища, [[Трайче Антов]] от Скопие, [[Филип Георгиев]] от Лерин, [[Георги Палашев]] от Велес, Трети ред: [[Авксенти Георгиев]] от Куманово, Михаил Кратовалиев от Скопие, Йордан Илиев от Велес, Димитър Михов Попов от Горни Порой, [[Наум Темчев]] от Загоричани, Апостол Тръпчев от Воден, [[Христо Занешев]] от Воден, Тръпче Димитров Шаламанов от Воден, Александър Параспуров от Щип, Димитър Тодоров от Велес]]
В 1905 година Ляпов заедно с [[Борис Сарафов]] участва в заговора за убийството на султан [[Абдул Хамид II]], организиран от арменския революционен комитет в Женева, начело с [[Кристофор Микаелян]].<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/obm2/29.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 359.]</ref> След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година Ляпов е сред противниците на прекратяването на дейността на ВМОРО и в 1910 година става инициатор на създаването на [[Българска народна македоно-одринска революционна организация|БНМОРО]].
| |||