Валутен съвет: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
факт
махам твърдения без източник
Ред 7:
Валутният съвет е изобретение на [[Британската империя]] - първият валутен съвет е въведен на остров Мавриций през 1849 г. До днес е имало над 70 валутни съвета, предимно в британските колонии и в някои други малки страни и територии. Целта на установяването им е да се предостави стабилна и конвертируема валута (в случаите на британските колонии това е британската лира) без да се поемат разходите при замяна на националните пари с чужди банкноти и монети. Обикновено след извоюване на независимостта на колониите валутните съвети са прераствали в централни банки. В Европа валутни съвети е имало в Естония (1992) и Литва (1994) <ref>{{cite book | last = Младенов | first = Милети |coauthors= | year = 1998 | title = Пари, банки, кредит | publisher = Princeps |page = 191| isbn = 954-806-728-5 | ref = Младенов}}</ref>. Естония практически излиза от валутен съвет през 1999 г., анализирайки резултата от прилагането му, като го „модифицира“. Тя започва свободно да емитира национална валута, без да се съобразява с валутните си резерви, като успява да съхрани фиксирания си курс до влизането си в [[Еврозона]]та. Подобна е ситуацията и с Литва.
 
Валутният съвет има два основни фактора влияещи върху макро-рамката на финансовата система, в която се прилага. За да си набави необходимите и валутни резерви съответната страна трябва или да изнася продукция, или да вземе назаем необходимата валута. {{източник|Практически страните във валутен съвет губят годишно валутни резерви повече от 5% от БВП / Лекция проф/ Мозлер - ММТ Конференция София 2013 /|||}}. Освен преките загуби от използване на чужда валута в обращение, дефицитът на финансов ресурс позволява навлизането на чужди финансови ресурси във финансовата система при изключително неизгодни за страната условия. Така на практика лихвите в страните с валутен съвет са значително по-високи от лихвите в страната на използваната валута. Парите стават „скъпи“, стимулира се натрупването вместо инвестирането им. Потреблението спада, банките започват да натрупват депозити, икономиката започва да се свива, бизнесът губи пазари поради намалена конкурентоспособност, икономиката изпада в [[рецесия]]. {{източник|Валутният съвет практически е колониална икономическа система, облагодетелствуваща колонизаторите и ощетяваща колониите. / Лекция проф. П. Чернева - ММТ Конференция София 2013 /|||}}
 
== Институция ==
Ред 35:
 
=== Последици ===
С въвеждането на валутния съвет в България започват да навлизат чуждестранни финансови инвестиции, {{източник|които през 2008 г. достигат 34 милиарда евро / Stat.bg/||||http://www.stat.bg/bg/indicator/951/ = }}. Това предизвиква сериозен икономически подем. След този период постъпването на нови финансови инвестиции спира, а финансовата система започва да губи {{източник|близо 4 милиарда евро годишно / Годишни отчети на БНБ bnb.bg /|||}}. {{източник|Започва драстично свиване на икономиката.|2015|01|19}} Някои основни показатели преди и след въвеждането на валутния съвет са:
{| border=1 cellpadding=2 cellspacing=0
! Показател (средногодишно)